Според проф. Мерзад Боруджерди може да се надяваме на реално развитие на преговорите за иранската ядрена програма:
Мисля, че целият свят е предпазливо оптимистичен, че след три десетилетия на враждебност между Иран и Съединените щати може да има дипломатически пробив по отношение основно на ядрения въпрос, както и на други неуредени въпроси между двете страни. Мисля, че чухме много окуражителни думи от американския президент Обама и по-умерени изказвания от иранския президент Рохани относно факта, че и двамата вярват, че на този етап дипломатическо решение на ядрения въпрос е възможно. Разбира се, за разлика от президента Обама, президентът Рохани трябва да не забравя за хората, които стоят по-високо от самия него. Той трябва да е загрижен също за привържениците на радикална политика в иранския режим, които в общи линии се оттеглиха от управлението миналия месец. Смятам, че това, което Рохани каза пред ООН беше насочено също към хората и политическия елит в Иран.
Проф. Боруджерди смята, че иранският президент Хасан Рохани може да очаква опозиция на политиката, която иска да наложи, от страна на привържениците на твърд курс спрямо Запада:
Същата враждебна реакция, която посрещна бившия президент Мохамад Хатами в началото на 21-ви век, когато се опита да говори за диалог на цивилизациите и администрацията му се съгласи на допълнителен протокол с Международната агенция за атомна енергия през 2003-та година. Тогава поддръжниците на по-твърда политика не бяха доволни от тези неща. Този път обаче смятам, че ситуацията е доста променена. Иран е обект на най-малко 46 различни резолюции за санкции, наложени от страна на Съединените щати, Европейския съюз и ООН. Тези санкции вредят на правителството, както и на обикновените граждани. Мисля, че всички искат тези санкции да бъдат отменени и осъзнават, че вдигането на санкциите зависи от постигането на споразумение със Съединените щати по ядрения въпрос.
Президентът Барак Обама също може да очаква негативна реакция в Съединените щати, обяснява експертът:
Както в Иран, така и в Съединените щати става дума за това, че властимащите не говорят с единен глас. В Иран имате радикалите, в Съединените щати имате десните членове на Конгреса, или т.нар. "произраелско лоби". Те ще упражняват голям натиск върху Конгреса и няма да са доволни от каквото и да е споразумение, ако не е пълна капитулация от страна на Иран, което не мисля, че ще се случи. Така че на Обама му предстоят трудности в убеждаването на Конгреса, ако се постигне споразумение с Иран.
Хасан Рохани е опитен политик с умерени виждания, което е една от причините за разведряването на отношенията със Запада, подчертава Мерзад Боруджерди:
Той е протеже на бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани. Духовник е и близък сътрудник на властта, участвал във взимането на решения на високо ниво в Иран от 1979-а година насам. Мисля, че е видял някои от недостатъците на Ислямската република. По тази причина се опитва да смекчи някои от политиките или да възприеме по-прагматична насоченост. Смятам, че от политическа гледна точка той няма да каже нищо скандално, за разлика от бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, който наричаше атентатите от 11 септември 2001-ва година американска конспирация, отричаше Холокоста и твърдеше, че няма хомосексуални в Иран.
Нестабилността в Близкия изток след Арабската пролет и опасенията за социални и политически сътресения в Иран също допринасят за промяната в иранската политика, посочва професорът по политически науки:
Не смятам, че това са основните притеснения, защото по свой начин Иран премина през своя Арабска пролет през 2009-а година. За съжаление, тя беше смазана от режима. Но може да се каже, че те са загрижени, че икономическите трудности заради санкциите могат да доведат до социално движение срещу правителството. Много по-добре е да се опитат да предотвратят това, като работят за постигането на решение по ядрения въпрос.
Според Боруджерди обаче дори да бъде постигнато споразумение по иранския ядрен въпрос, едва ли може да се очаква подобряване на отношенията между Иран и Израел:
Мисля, че в Израел става дума за дясно правителство, което ще загуби много, ако Иран и Съединените щати постигнат споразумение, защото израелците призовават за военна конфронтация с Иран. Те няма да са доволни от подобно развитие и знаят, че не могат да нападнат Иран сами, особено ако се провеждат преговори между Иран и Съединените щати или Иран и Групата "пет плюс едно". Не смятам, че за израелския премиер Нетаняху непременно е важна позицията на Рохани по въпроса с Холокоста. Той иска Иран да спре да обогатява уран и да има способност за създаването на ядрена бомба, ако реши да го прави. Но не мисля, че трябва да се увличаме - тези две страни, Иран и Израел, са в Студена война помежду си за последните трийсет години. Не мисля, че нещо ще се промени драстично в обозримото бъдеще, но и не очаквам война помежду им.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
