Едуард Сноудън ще загуби правото си на пребиваване като бежанец в Русия, ако напусне страната, за да участва в заседанието на Бундестага за подслушването, съобщи кореспондентът на БНР в Москва Васко Михайлов. Показанията на Сноудън срещу Агенцията за национална сигурност на САЩ също могат да поставят под въпрос неговия статут в Русия, тъй като едно от условията да получи временно убежище беше да прекрати своята дейност срещу нея. Ако бившият сътрудник на американските спецслужби реши да пътува до Берлин, това може да предизвика нови проблеми между Германия и САЩ, тъй като Вашингтон е в правото си да поиска неговото връщане, позовавайки се на двустранното споразумение за екстрадиране. Вероятно е Сноудън да участва в заседанието по видеоконферентна връзка. В русия беше разпространена информация, че той е започнал работа в една от големите руски социални мрежи. Условията му на живот са добри, а сайт е събрал само за ден 25 000 долара доброволни дарения, с които той да се издържа в руската столица.
Скандалът с подслушванията в Европа обаче все още не затихва Част от германската общественост критикува канзлера Ангела Меркел, че почти не е реагирала на разкритията, че германците са подслушвани от американското разузнаване, но е била силно възмутена и поиска отговор, когато разбра, че нейният личен телефон е следен.
По закон канцлерът и обикновените граждани са напълно равни и не е редно за едните подслушването да е по-голям проблем, отколкото за другите според позицията им в обществото, коментира дългогодишният журналист в германската издателска група „Ханделсблат” Мирко Хакман за БНР:
Изненадата тук не е в това, че е имало подслушване, а че канцлерът на Германия употребява мобилен телефон, който не е защитен от подслушване и де факто всеки може да си купи в магазина. В такъв случай човек започва да се пита колко безотговорно и наивно е поведението на германския канцлер. Още повече, че всеки е наясно, че техническите възможности за подслушване в днешно време са големи. Разбира се, че не е приемливо американците да стигат толкова далеч в евентуалната защита от тероризъм. Човек трябва да си зададе въпроса в каква държава иска да живее. От една страна всеки се страхува от терористични атаки, но пък искаме ли да живеем в една страна, в която наблюдението е посевместно с алибито, че така се защитаваме от нападения? Балансът е труден.
Заплахата за евентуално забавяне или отменяне на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ издават слабост, твърди той:
Тази заплаха говори само и единствено за едно нещо – европейците са напълно безсилни да противостоят на американците в която и да е област – политическа или икономичека или военна. Случват се скандални неща, европейците са безсилни да реагират. Дори и заплахата да се отмени споразумението за свободна търговия едва ли е реално, тъй като от такова споразумение европейците печелят много повече, отколкото американците.
Ситуацията ще се заглади, тъй като политиците са реалисти. Те знаят, че между приятелски държави не бива да има такива сериозни различия дълго време. Важно е обаче да се внимава оттук насетне дали американците спазват бъдещи договорки за стандартите при защита на личните данни и ако и в бъдеще не се съобразяват с това, европейците трябва да реагират по-остро.
Преподавателят в Калифорнийския университет Хростофор Караджов, също е на мнение, че ситуацията ще се изглади с времето и няма да засегне търговските интереси на САЩ и ЕС:
Мисля, че в тоз и случай важи общият принцип, че времето лекува всичко. Не мисля, че някой е особено изненадан от този скандал. Във сивия свят на шпионските взаимоотношения принципът е: „знаем, че правиш така, но въпросът е да не те хванем“. Мисля, че това ще отшуми. Самото обществено мнение в САЩ е доста апатично по отношение на този скандал. Не видях някакви особено драматични реакции на тази тема.
Караджов е скептичен за проверката, която Обама разпореди на скандала:
Силно се съмнявам, че нещо кой знае колко интересно ще излезе от тази проверка. Всяка демокрация се опитва да задуши различни форми на недоволство като ги прехвърли в някаква комисия и разпореди нещо да бъде проверявано от комисия. Много рядко от комиси излиза нещо наистина драматично. Може би единствените изключения в САЩ, които мога да идентифицирам, са около „Уотъргейт“.
Преподавателят изрази и съмнение, че Обама не е знаел за подслушването
Според испанската преса, местните служби събират информация, за да я предават на САЩ. Това постави на изпитание отношенията с Вашингтон. Испанските служби признаха, че споделят информация с вашингтон, но тя не касае собствените им граждани. Няма яснота дали испанският премиер Мариано Рахой е сред 35-те световни лидери, подслушвани от Агенцията за национална сигурност. Мадрид обаче е една от 19-те европейски столици, в които през 2010 г. американското разузнаване е разположило свой екип.
В прикачения звуков файл можете да чуете анализ на Савина Спасова за отклика на скандала в Испания, интервю на кореспондента на БНР Капка Тодорова с Мирко Хакман, интервю на Георги Марков с Хростофор Караджов, мненията на двама членове на отбора по дебати от университета в Уейкфорест и информация на кореспондента на БНР в Москва Васко Михайлов за състоянието на Едуард Сноудън.
