“Времето е най-великият учител, но за нещастие то убива всичките си ученици” - тази крилата фраза принадлежи на една от най-оригиналните творчески личности на романтизма, композитор, диригент, писател и литературен критик, смел новатор с огромно влияние върху развитието на европейската музика - Ектор Берлиоз. Изкуството му е сравнявано с Виктор Юго в литературата и Йожен Дьолакроа в живописта. Берлиоз внася нови идеи в музикалната форма и хармонията, стреми се към театрализация на симфоничната музика и грандиозни мащабни произведения, но най-сериозният му принос е преломът в оркестрацията, с който слага началото на нова епоха в оркестровата музика.
През 1833 г. самият Паганини моли Берлиоз да напише солова творба за виола с думите “Нямам подходяща музика за моя Страдивариус… Вие сте единственият, на когото мога да поверя тази задача”. След няколко месеца се появява първата част, в която виолата не доминира над оркестъра, както в концертния жанр, а леко се отделя от общата звучност и има много паузи. Паганини е разочарован! Берлиоз продължава да работи, привлечен от поемата на Джордж Байрон “Поклонничеството на Чайлд Харолд”. По този повод споделя: “Замислих да напиша поредица оркестрови сцени, в които соловиолата да звучи като повече или по-малко активен персонаж със запазен през цялото време индивидуален характер. Слагайки я между поетичните спомени от моите странствания из Абруцо, исках виолата да наподобява мелонхоличния мечтател от байроновия “Чайлд Харолд”.
“Любовта - казва френският композитор - не може да изрази идеята на музиката, докато музиката може да даде идея на любовта”. Подобни нюанси можем да открием в първата симфония на Берлиоз, създадена в периода февруари-март 1830 година. Това е първата романтична програмна симфония, а пълното й название е “Епизод от живота на артиста, фантастична симфония в 5 части”. Всъщност е музикален роман със сложен психологичен подтекст.
Сюжетът според автора е следният: “Млад музикант с болезнена чувствителност и разпалено въображение, приема опуим в пристъп на любовно отчаяние. Наркотичната доза е слаба, за да причини смърт, но от нея той изпада в дълбок тежък сън, по време на който усещанията, чувствата и спомените се превръщат в болния му мозък в музикални мисли и образи. Любимата му жена приема формата на мелодия и като натраплива идея той я открива и чува навсякъде”.
вторник, 30 март от 16.30 часа
