Със своите седем пиеси Йордан Радичков показа как може да се играе ръченица в театралния салон, където се играят предимно валсове. През годините се опитваха да избутат тихомълком Радичковата ръченица, „както беден роднина, пристигнал непоканен на бал”, споделя писателят. Но не само не успяха, а дори помогнаха тя да се настани трайно и в радиотеатъра. След „Лазарица”, „Януари” и „Добродушните смокове” (оригинална радиопиеса) се реализира и „Суматоха”. В нея един от героите през цялото време търси изгубеното си прасе, друг разказва как е измамен от една лисица, която се прави на умряла, трети заявява - „жабата е мрачно животно!” Накрая всички се намират в някаква суматоха. Но каква е отличителната черта на тази българска суматоха? След нея всичко си остава същото, каквото е било преди нея. Каква е тази суматоха и за какво ни е притрябвала, разказва режисьорът на радиоспектакъла Асен Шопов.
Няма да кажа кои актьори играят в радиосуматохата (вие сами ще ги познаете), само ще спомена, че двама от тях - Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, са играли и в първата „Суматоха” на Сатиричния театър през 1966 г. Ако искате да се посмеете, да излезете за малко от собствената си суматоха и да влезете в радиоварианта на Радичковата суматоха, включете радиото и намерете програма „Христо Ботев” на 24 май, от 15.00 часа.