По моето скромно читателско мнение има двама български автори, които създават неповторими, изумителни женски образи в нашата литература. Това са Димитър Талев и Димитър Димов. И ако Талев ни връща в една патриархална, семейна среда на жените от нашето минало, то жените на Димов сякаш продължават да са наши съвременнички с всичките им вълнения, превратности в живота, с женските им грехове, възходи и падения.
Започнал като учен, биолог, който тайно пише своите романи, провинциалният доктор постепенно, именно поради странния свят, в който живее умът му, става най-яркият български автор в едно мъчително за творчество време.
Престоят в Испания се оказва плодотворен не само от гледна точка на научните му интереси: случайното запознанство с представител на Йезуитския орден в Испания и последвалото гостуване в Толедо (резиденция на ордена) засилват интереса на Димов към католицизма и го превръщат в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души”. Връзката на Фани Хорн с отец Ередиа, проектирана на фона на испанската действителност през Гражданската война, ражда интригуващ сюжет, който прави романа особено популярен. Започнат в Испания и завършен след мобилизацията в Беломорието, той излиза през 1945, получава държавна награда и е екранизиран.
“Осъдени души” е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията - за свободата и за републиката.
Режисьор: Кирил Каменов.
Участват: Стефан Данаилов, Антони Генов, Петър Гюров, Венцислав Кисьов, Доротея Тончева.
петък, 6 август от 23.00 часа
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
