„Ние и двамата сме Хънкфиновци... Не трябва да се забравя, че освен майтапи, вършим и сериозни работи! А това, че българинът е странно животно, си е факт и без да ни го казва друг. Добре е, когато сами си го признаваме... Малко като грифон може би. Но аз пък ненам дали тези, които ни слушат, знаят какво е това грифон???... Ние непрекъснато се прекъсваме... Не, по-скоро се допълваме един друг... И звучим като едно цяло!... Щях още нещо да кажа за грифона... Той като животно не е характерен за нашите географски ширини... Как да не е характерен - нали ние приличаме на него: идват и ни разглеждат. А и географската ширина е от значение за манталитета.
Интересното става, когато се сблъскат двете култури - на шумното и хаотично българско вариете със западната подреденост? Гледат ни като атракция, защото ние се движим с грим и сценични костюми, използваме и снимаме филм в същото време... Така в Австрия срещнахме улични барабанисти, включихме и от нашите български тъпанджии и им събрахме очите!
Ако искате да разберете кой от нас двамата с Джони е по-известен - с ръка на сърцето признавам, че това е Джони... Ама той, Джеки, говори несериозни неща и затова никой не му вярва, а пък аз се водя известен, защото медиите на мен повече вярват, отколкото на Джеки!... Някой беше казал, че няма нищо по-интересно от глупостите на умните хора. Няма нищо по-досадно от умните приказки на глупавите хора. Аз пък смятам, че същото се отнася и за киното... По-добре е да разсмиваме хората, отколкото да им говорим сериозни неща... И по-рядко да ги разплакваме!... Пак ще се върна на животните - те живеят в една обща среда и затова е важно по едно и също време да имат едно и също настроение. Една маймуна като се прозява, започват и другите да правят същото – същото става и с хората, които седят в един салон и гледат филм... В къщи, пред телевизора, това не може да стане. Убедих се, че човек трябва да е наивен - иначе нямаше да правим кино... Така стана и с книгата „Бай дъ уей” - тя поне за нас е едно идеално хапче за поправяне на настроение!”
И ако ви кажа, че Джеки Стоев е режисьор, сигурно го знаете. Но Джони Пенков е инженер... Това обаче не им пречи двамата да имат дългогодишно кинаджийско, творческо приятелство. Ще се убедите, слушатели на програма „Христо Ботев”, след като чуете нашия разговор с тях.
неделя, 26 септември от 10.00 часа
