Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Оперна вечер посветена на Луиджи Керубини – документален запис на операта „Медея” от Миланската Скала

Музикалната вечер в събота посвещаваме на един не особено познат в днешно време композитор: Луиджи Керубини. Справедливо или не – върху това няма да разсъждаваме. По-важното е, че има няколко негови творби, които бяха успешно възкресени във втората половина на ХХ в. Като операта „Медея”, например. Мнозина са склонни да приписват феноменалния й успех единствено и само на божествената дарба на Мария Калас. Но защо ли се шири тази пренебрежителност към достойнствата на музиката и заслугите на композитора? Пръст в това може би има най-вече Берлиоз и язвителното му перо. Той хич не се възхищавал от Керубини, който по онова време бил директор на Парижката консерватория. Написал хапливи думи за него, и те не само са стигнали до нас, но са повлияли и върху представата на всички следващи генерации за облика на този музикант. Сега ви предлагам не да се влюбите, изведнъж, в Керубини, а просто да послушаме негова музика. (За да приема или отхвърля нещо, човек все пак трябва първо да го познава.) Керубини не е композитор за пренебрегване. Той е изиграл важна роля и като педагог и общественик. Затова ще му отдадем дължимото. Поводът е 250-годишнината от рождението му, навърши се преди 10 дена. Ще звучи само негова музика – операта „Медея”, разбира се, и то с Мария Калас и единствената симфония на Керубини, а на финала – неговият Реквием за смесен хор и оркестър, който е може би едно от най-известните и харесвани творения на композитора. Ако трябва да припомним нещичко Карубини, то е че името му е Мария Луиджи Карло Зенобио Салваторе Керубини и е роден на 14 септември 1760 във Флоренция. Баща му бил известен клавесинист, първите уроци взимал от него. След това получил солидно музикално образование в Болоня и Милано. В младежките си години пътувал доста из Европа, стигнал до Лондон, след това до Париж. Представили го в кралския двор, там получил сериозен ангажимент – да напише трагедия „Демофон” по либрето на Мармонтел, либретистът на Гретри и Пичини. След още едно кратко пътуване Керубини решава да се установи окончателно във Франция – така, както 150 г. по-рано го сторил сънародникът му Люли.
„Демофон” била триумф. На Керубини отредили да е директор на театъра на Тюйлери. После театъра го преименували, станал революционен. Керубини написал комичната революционна опера „Лодоиска”, в която нямало нищо комично и се приела с голям успех. Същото не може да се каже за „Медея” (1797). Може би защото моментът не бил подходящ за обръщане към гръцката митология. Затова пък следващата опера на Керубини „Двата дена” или „Водоносец” била пак триумф. (1800)
Била вдъхновена от „Леонора или Съпружеската любов” – същото либрето, върху което и Бетовен писал своя „Фиделио”. Наполеон, който не си падал много по операта и който смятал музиката на Керубини за прекалено учена – въпреки това през цялото си властване и като консул и като император, му възлагал да пише официална музика по различни поводи. Обявил го и за Кавалер на почетния легион. След поредицата героични драми дошъл ред и на духовната музика. Годината била 1815.
Какво е удивителното? Керубини преминал успешно през всичките тези метежни революционни години. Първо бил официален композитор на Стария режим, после на Революцията, след това на Директорията, после на Консулството, след това на Империята. После заминал за малко за Лондон, очаквайки Реставрацията и се върнал по желание на Бурбоните. В Англия Керубини композирал единствената си симфония и тя имала голям успех. Тъкмо затова Луи ХVІІІ го повикал отново във Франция и му предложил пост в Академията за изящни изкуства. Възложил му и да напише една Меса и един Реквием в памет на Луи ХVІ. Реквиемът обаче не се оказал по вкуса на клерикалните среди – причината била, че е използвал женски гласове в хора. Още същата година обаче Кралят го прави Върховен интендант на Шапел Ройял. Керуини пише в този период камерна музика, пише музика за масонското братство, пише духовна музика. През 1822 с кралски декрет бива назначен за Директор на Консерваторията. По ирония на съдбата, тъкмо като такъв е най-известен на всички следващи поколения. И то не заради заслугите си, а заради ироничните писания, които му посвещава Берлиоз.
И все пак този факт се оказва доста несправедлив. Защото нововъведенията, които прави Керубини не са никак малки и без значение. Той например въвежда изпитната система за влизане в Консерваторията, въвежда задължителна образователна програма, педагогиката като дисциплина, упражнения по писане, обща култура и т.н. И едно от най-важните му чеда: създава Концертното дружество на Парижката консерватория, което е всъщност предшественик на Парижкия оркестър и първата формация във Франция, която изпълнява главно симфонична музика. Първият концерт се състоял на 9 март 1828 г. Програмата била избрана според вкуса на композитора директор: негова собствена музика (разбира се!), две арии от Росини (негов приятел) и Третата симфония на Бетовен. Приятел на Шопен, горещ застъпник на музиката на Бетовен –истинският портрет на Керубини е по-различен от този, който ни е оставил Берлиоз. Свидетелство за това е репертоара на Концертното дружество: Хендел, Рамо, Люли, Глук т.е. великите предшественици, които са редом с Бетовен и Росини, Моцарт, Хайдн, Вебер, Меюл, Виотан, Белини...
Керубини умира на 15 март 1842 г., на достолепна 82-годишна възраст, без да е напускал никога своите почетни длъжности и функции. Той е и единственият музикант, отличен с почести и звания от краля Луи-Филип.
Керубини е погребан в Пер Лашез, след 7 години на крачки от него ще е гробът на Шопен. А на погребалната служба била изпълнена негова музика, която той написал 6 г. преди това, за собственото си погребение. Това е Реквиема в ре минор, за мъжки хор и оркестър.
Съвременна Франция не си спомня много-много за Керубини. Затова пък консерваторията във Флоренция, както и един младежки италиански оркестър носят неговото име. Оркестърът е създаден от Рикардо Мути. А операта „Медея” изживява своя ренесанс благодарение на Мария Калас. И това е една италианска версия на операта, предназначена за премиера във Виена през 1802 г., която се състояла години по-късно. През 1953 г. Медея отново се играе. Спектакълът е във Флоренция, дирижира Виторио Гуи. Същата продукция е представена и в Миланската скала, за откриването на сезона, диригент е Ленард Бърнстейн.

Документален запис на операта „Медея” от Миланската Скала, 14 декември 1961 г., съхранен в „Златния фонд” на БНР.
Диригент Томас Шипърс. Участват:
Медея – Мария Калас
Язон – Джон Викерс
Глауче – Ивано Тозини
Креон – Николай Гяуров
Нерис – Джулиета Симионато


Съдържание на операта

24 септември от 20.00 часа
По публикацията работи: Юлиана Алексиева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна