“Ариадна на Наксос” – опера в едно действие и пролог от Рихард Щраус (съдържание)
публикувано на 01.10.10 в 12:35 | обновено на 17.10.14 в 10:56
Либрето: Хуго фон Хофманстал Първо изпълнение: 25 октомври 1912, Щутгарт, Германия. Първо изпълнение в България: 30 юни 1975, Варна
Действащи лица В пролога: Аристократ – без пеене Учител по музика – баритон / бас Композитор – сопран / мецосопран Тенор (Бакхус) – тенор Учител по танци – тенор Цербинета – сопран Примадона (Ариадна) – сопран Арлекин – тенор Скарамуш – тенор Труфалдино – бас Бригела – тенор Офицер – тенор Перукер – баритон / бас Лакей – бас
Място и време на действие: Виена, замъкът на един аристократ, края на ХVІІ или началото на ХVІІІ век.
Пролог В замъка на виенски аристократ трябва да бъде представена първата опера на млад композитор – “Ариадна на Наксос”. Творбата е трагедия с античен сюжет и затова домакинът иска заедно с нея да покаже на гостите си и нещо по-весело – един фарсов епилог с участието на прочутата танцьорка Цербинета и нейната трупа. Младият композитор е отчаян – грубият фарс ще намали ефекта от неговото произведение. Освен това домакинът е решил да представи двете сценични творби едновременно, а после ще има фойерверки в градината – тъй че с театъра трябва да се приключи по-бързичко! Всички са изумени от решението на аристократа. Примадоната, която трябва да играе Ариадна, Тенорът, който ще изпълни партията на Бакхус, и останалите певци се чудят какво да правят. Най-разстроен е младият Композитор, който разбира, че дебютната му пиеса е обречена на провал. Но чаровната и изобретателна Цербинета успокоява всички. Тя омайва Композитора, който тутакси се влюбва в нея, а после решава да поеме нещата в свои ръце и да ръководи двойното представление.
Опера На пустинен остров сред Егейско море лежи Ариадна. Прекрасната дъщеря на критския цар Минос е изоставена от съпруга си Тезей. Нимфите Дриада и Ехо са я приспали с нежните си песни. Но скоро нещастната красавица се събужда, за да я споходят мисли за смъртта. Цербинета и нейните актриси решават да я утешат с весели песни и танци. Но Ариадна е толкова тъжна, че не ги забелязва. Тя призовава Хермес, вестителя на боговете, който да я отведе в подземното царство. Тогава Цербинета отпраща своите актриси и се приближава до неутешимата принцеса, за да я научи как да се справя с мъжете. Ариадна не иска да я слуша, закрива лицето си с воал и изчезва в близката пещера. Четиримата комедианти от трупата – Бригела, Арлекин, Скарамуш и Труфалдино започват да ухажват Цербинета. В този момент нимфите съобщават за пристигането на кораб на острова. Дошъл е младият бог Бакхус, избягал от магьосницата Цирцея. Ариадна решава, че той е богът на смъртта Хадес, когото е призовала. Тя пада в ръцете му, очаквайки да бъде отведена в подземното царство и не разбира, че се е заблудила. След малко между Ариадна и Бакхус пламва любовна искра и двамата се възраждат за нов живот. Веселата и неуморима Цербинета е спокойна – мъжете и жените не ще престанат да се влюбват.