Енио Мориконе, ледендарният композитор на филмова музика - II част
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Роденият на 10 ноември 1928 в Рим Енио Мориконе е носител на две награди „Грами”, две „Златен Глобус”, пет отличия за музика на Британската Филмова Академия (BAFTA) и Polar Music Prize - еквивалент на Нобеловата награда, която се връчва в Стокхолм от Краля на Швеция. Между 1979 и 2001 Мориконе пет пъти е номиниран за „Оскар”, но получава заветната статуетка едва през 2007 - за цялостно творчество. Както казват от Американската Академия: заради „великолепните му и многостранни приноси към изкуството на филмовата музика”. Трябва да отбележим, че Енио Мориконе и Алекс Норт са единствените композитори, отличени с „Оскар” за цялостно творчество от самото учредяване на най-престижната в света кинонаграда през 1928. А иначе, за повече от половин век композиторска кариера, Енио Мориконе е получил над 50 отличия и награди, сред които например - Nastro d`argento и BAFTA за музиката към впечатляващата гангстерска сага на Серджо Леоне “Имало едно време в Америка”. За Мориконе 80-те години на миналия век е едно от най-плодотворните десетилетия. Най-напред се появява партитурата за филма на ужасите на Джон Карпентър - „Нещото” от 1982, следва лебедовата песен на Леоне - „Имало едно време в Америка” от 1984, а през 1986 на екраните излиза британската драма „Мисията” на режисьора Ролан Жофе с участието на Джеръми Айрънс и Робърт Де Ниро - разказ за съдбата на йезуитска мисия в Южна Америка през ХVІІІ век. Филмът е отличен със „Златна палма” на фестивала в Кан и „Оскар” за операторско майсторство, а музиката на Мориконе е класирана на 23-то място в листата на Американския Филмов Институт. Година по-късно Мориконе отново е на върха със саундтрака на „Недосегаемите” - гангстерска драма на режисьора Брайън Де Палма с участието на Кевин Костнър, Шон Конъри и Робърт Де Ниро, номинирана за 4 награди „Оскар”. За партитурата на „Недосегаемите” през 1988 Мориконе получава номинация за „Оскар” и наградите Nastro d`argento, BAFTA и „Грами”. Година по-късно е отличен с втората от общо петте награди в кариерата си „Давид на Донатело” за „Ново Кино Парадизо” на Джузепе Торнаторе. Този филм грабва още Специалната награда на журито в Кан и „Оскар” за чуждоезичен филм през 1989, както и „Златен Глобус” и пет награди BAFTA, сред които и за музиката. Сред успехите на Енио Мориконе трябва да отбележим и неговото прекрасно семейство. През 1956 той се жени за единствената жена на живота си - Мария Травиа, която му ражда трима синове - Марко, Джовани и Андреа и една дъщеря - Алесандра. Травиа често пише стихове към музиката на знаменития си съпруг. Нейни са латинските текстове за саундтрака на „Мисията”. А третото им дете - Андреа Мориконе, радва родителите си най-много, защото наследява таланта на баща си и днес е успешен диригент и композитор. Любопитен факт е, че главната тема в саундтрака на „Ново Кино Парадизо” от 1988, е съчинена не от Енио, а от Андреа Мориконе. В края на ХХ и началото на ХХІ век Енио Мориконе продължава да пише музика за велики световни режисьори като Оливър Стоун, Брайън Де Палма, Джузепе Торнаторе и Педро Алмодовар. От 2001 неуморимият италианец прави едно след друго световни турнета с Orchestra Roma Sinfonietta. Изпълнява музиката си в САЩ и Мексико, Лондон и Париж, Верона, Токио и Мюнхен, Виена и Белград. През септември 2010 имаше щастливци, които го гледаха дори в София. И днес Мориконе е убеден, че когато един режисьор му звънне, той много добре знае какво може да му предложи: „Ние спорим - казва композиторът. - Понякога стигаме до съгласие почти веднага, понякога мненията ни са различни, правим компромиси. Обикновено пиша музиката към един филм за месец - месец и половина, но често - за много по-кратко време. Аз обичам да пиша музика и го правя с радост...” Последните му опуси доказват, че съкровищницата от вълшебни мелодии на Енио Мориконе е все така пълна...
четвъртък, 11 ноември от 16.30 часа
Минутите за филмова музика на програма “Христо Ботев” този четвъртък са посветени на изключителния професионалист Енио Мориконе – един от най-знаменитите съвременни композитори и безусловно най-прочутият в света автор на филмова музика, с около половинвековна кариера! За времето от началото на 60-те години на ХХ век до днес Мориконе е създал музика за повече от 500 кино и телевизионни продукции, заснети в Италия, Испания, Франция, Германия, Русия и САЩ. Самият той не знае колко точно саундтрака е “произвел”, но статистиката сочи, че би трябвало да е писал средно по един на месец! И често се случва музиката му да е много по-интересна и дълбока от филма, за който е предназначена – като например в “Професионалистът” на Жорж Лотнер от 1981 година с участието на неотразимия Жан-Пол Белмондо. Енио Мориконе е роден в Рим на 10 ноември 1928. Той е най-голямото от петте деца на джаз-тромпетиста Марио Мориконе и неговата съпруга Либера Ридолфи. Първите си композиции създава на шестгодишна възраст, а на девет е приет в Римската консерватория “Санта Чечилия” със специалност тромпет. Там изучава още няколко специалности, сред които композиция и хорово дирижиране. Едва навършил 16, Енио заема мястото на втори тромпетист в ансамбъла на Алберто Фламини. Припечелва със свирене в римските хотели и нощни клубове. После успява да постъпи на работа в театър, а през 1950 започва да прави аранжименти и авторска музика за радиото. От 1955 Енио аранжира музика за киното, приписвана на други, вече известни композитори. Тогава често използва два псевдонима – Дан Савио и Лео Никълс. В края на 50-те Мориконе вече е сред студийните топ-аранжьори на прочутата компания RCA, където работи с Рита Павоне и Марио Ланца. В началото на 60-те години на миналия век, великолепно подготвен от работата в RAI и RCA, Мориконе започва да пише филмови партитури – първата е за режисьора Лучано Салче и неговия филм “Федералистът” от 1961. Но една от най-важните за Мориконе срещи с главния режисьор в живота му – Серджо Леоне, се случва едва три години по-късно, с първия от прочутата серия “Спагети Уестърни”, познати още като “Доларовата трилогия” със звездното участие на Клинт Истууд – “За шепа долари”. Години по-късно Енио Мориконе разказва за творческата среща с бившия си съученик Леоне: “... Той беше чувал мои аранжименти и беше гледал два-три филма с моя музика, тъй че ме покани за уестърна “За шепа долари”. Много му хареса начинът, по който използвах свиренето с уста в главната тема. В следващите си филми Леоне придаваше огромно значение на музиката... За него музиката наистина беше по-важна от сюжета, диалога или други компоненти на филма. Затова винаги искаше да я напиша още преди да започнат снимките, за да може след това да създава много от епизодите с готова фонограма. За него музиката беше елемент от драматичната експресия. Леоне бе един от най-добрите ми приятели...”. Следва “За няколко долара повече” от 1965, а през 1966 на екраните излиза третата част от прочутата трилогия – “Добрият, лошият и злият”, определян като един от най-сполучливите портрети на Дивия Запад. Списание “Емпайър” го поставя сред първите 25 в класацията си “500 най-велики филма за всички времена”, а Куентин Тарантино го нарича “най-добре режисирания филм за всички времена”. Още от 1985 култовата траш-метъл група “Металика” започва всеки свой концерт с прожектиране на сцени от финала на филма – на военното гробище под звуците на “Екстазът от златото”. Свири я и СО на Сан Франсиско в симфоничния рок-албум на Металика “S & M”. След “Доларовата трилогия” от 1964, 1965 и 1966, за Серджо Леоне и Енио Мориконе идва Холивуд, 1968 година и един от най-добрите уестърни, правени някога – класиката в жанра “Имало едно време на Запад”. Ако “Добрият, лошият и злият” заема 24-то място в класацията на списание “Емпайър” от 2008 “500-те най-велики филма за всички времена” – точно след първата серия на “Властелина на пръстена”, то “Имало едно време на Запад” е на почетното 13-то място – преди “Черния рицар, “2001: Космическа одисея”, “Шофьор на такси” и “Касабланка”. За мнозина авторитетни киноисторици този филм е един от най-великите уестърни в историята. Но истината е, че той е много повече от уестърн – това е грандиозна епична драма за живота и смъртта, за любовта и унижението, и за всички прояви на противоречивата човешка същност. Потресаващата музика на Мориконе пронизва всеки кадър от тричасовата лента. Известно е, че при заснемането на “Имало едно време на Запад” Леоне моли композитора предварително да напише музикалните теми на всички главни герои. После режисьорът ги пуска многократно на актьорите, за да могат те да се движат в кадър в съответствие с мелодията. Като прибавим и блестящата игра на Хенри Фонда, Клаудия Кардинале, Чарлз Бронсън и Джейсън Робъртс, не е чудно, че Леоне и неговият първи холивудски хит са кумир за киноманите. А в сърцата и умовете на милиони този филм звучи с темата на “Човека с хармониката”, създадена от Енио Мориконе. Участието на Мориконе в леви, политически ангажирани филми на Бертолучи, Белокио, Понтекорво, Петри и Монталдо дава повод да бъде обявен едва ли не за комунист. Но Мориконе никога не е бил политик, в киното винаги го е привличала единствено възможността да изрази себе си в различни теми и жанрове. Музикалният му вкус е разнообразен – в партитурите му звучи и класика, и джаз, и поп, и италиански фолклор, и авангард, и рок. Той обича странните и екзотични инструменти; по собствен, особен начин използва женския глас в звуковата картина. Един страхотен пример е участието на прочутата американска фолк-изпълнителка и активистка, защитник на човешките права Джоун Баез, в саундтрака на италианската документална драма от 1971 “Сако и Ванцети” на режисьора Джулиано Монталдо. Когато реших да представя Енио Мориконе в музикалната радиоенциклопедия, дори не предполагах с какво количество музика и информация ще трябва да се справя. Затова днес ще завърша със само още една от неговите уникални партитури – тази на комичния Спагети-Уестърн “Моето име е Никой” от 1973, заснет от Тонино Валерий, но с неоценимата помощ на Серджо Леоне. Този саундтрак на Мориконе е повече от еклектичен – с цитати от Вагнер до прочутата песен на Пол Анка My Way, станала особено популярна в интерпретацията на Франк Синатра. Ще припомня една от темите, съчинени специално за филма, а следващият четвъртък очаквайте втора част на музикалната радиоенциклопедия, посветена на най-известния в света композитор на филмова музика – легендарния Енио Мориконе.
