Директно от Teatro La Fenice, Венеция – операта „Любовен еликсир” на Доницети

Гаетано Доницети създава своята прочута опера „Любовен еликсир” в периода между премиерата на „Уго, граф Парижки” (13 март 1832) и деня на първата репетиция на новата опера (около 1 май). За факта, че работата върху творбата е продължила до последната минута знаем по сведението, че на цензорите се наложило да дойдат на генералната репетиция, за да дадат окончателното си одобрение (нещо, което по принцип се прави доста по-рано). „Любовен еликсир” е написана в Неапол, по текст на прочутия оперен либретист Феличе Романи (1788-1865). В основата на сюжета стои поверието за вълшебни билки и питиета, с помощта на които може да се спечели обичта на любимия човек. Темата за употреба на любовни напитки очевидно допада на оперните композитори – в своята творба „Тристан и Изолда” Вагнер също използва една старинна легенда за чародейно любовно питие! Феличе Романи взема за либретото елементи от сюжета на една задържала се доста дълго на сцената опера – „Напитката” от френския композитор Обер по текст на Скриб. След като Доницети получава либретото, той написва операта изключително бързо (твърди се, че това е станало едва за 15 дни!). Но макар и създадена в къс срок и по този „припрян начин”, L’elisir d’amore е привлекателна, тъй като в нея са осмени редица страни от живота на Италия.
Първият спектакъл е на 12 май 1832 г. с огромен успех в Teatro della Canobbiana – Милано, където в ролите участват: Сабине Хайнефетер (Адина), Джанбатиста Дженеро (Неморино), Анри Бернард Дабадие (Белкоре) и Джузепе Фрецолини (доктор Дулкамара). Веднага след него са обявени още 30 нови спектакъла, а билетите за тях са разпродадени почти незабавно. След това операта е представена и в Южна Италия – в Teatro del fondo – Неапол, през пролетта на 1834. На 27 септември 1835 „Любовен еликсир” се играе в Teatro alla Scala – Милано. В ролята на д-р Дулкамара отново участва Джузепе Фрецолини, който оставя незабравим спомен у публиката. Операта продължава триумфалното си шествие по италианските сцени – пресата от онова време свидетелства, че това е била най-често поставяната творба в периода 1838-1848 година (времето, когато поне една от всеки четири оперни продукции е била на творба от Доницети!). През месец юни 1834 „Любовен еликсир” е поставена и в Берлин на немски (като Der Liebestrank) и във Виена на италиански, на 9 април 1835, със състав, в който четем имената на Еужения Тадолини, Джанбатиста Дженеро и Джузепе Фрецолини. Това е стабилен отпор срещу тенденцията по онова време да се представят италиански опери на немски, вместо на родния италиански език, и събитието се помни в продължение на години напред.
На 10 декември 1836 „Любовен еликсир” е поставена в оперния театър в Люцерн. Следва представление през юни 1838 в Ню Йорк (на английски, чак до 1844 г) и, за голямо наше удоволствие, на италиански в Париж, на 17 януари 1839. Забележителното възкресяване на „Любовен еликсир” в Миланската скала е на 17 март 1900, когато под ръководството на Артуро Тосканини операта е изпълнена от забележителен състав: Реджина Пинкерт в ролята на Адина, Карузо – като Неморино, Манини Колети (Белкоре) и Федерико Карбонети (Дулкамара). Бляскавата кариера на Ернико Карузо всъщност започва след неговото изпълнение на прочутата ария Una furtive lagrima същата вечер. Интересно е да се отбележи, че тази опера на Доницети никога до този момент не е била представяна в Лондонската Кралска опера „Ковънт Гардън”, но за сметка на това е заемала челно място в репертоара на Нюйоркската „Метрополитън” опера – Карузо изпълнява там партията на Неморино цели 10 от седемнадесетте си сезона. Освен него тази роля е била поверявана също на Бениамино Джили, Тито Скипа, Феручо Талявини, Николай Геда и Луиджи Алва, Операта става част от репертоарната политика на фестивала в Глайндбърн сравнително късно – първото й представление там е на 24 май 1961 като продукция на Франко Дзефирели. В състава по онова време са участвали Еужения Рати, Луиджи Алва, Енцо Сорделло и Карло Бадиоли.
Партитурата на Доницети е поредица от хитри контрасти: от откровено ярки мелодии като например дуета Chiedi all’aura – до самоуверената надута стрета в края на първо действие, или от рязко различаващите се тонове на Неморино и Белкоре в дуета Venti scudi, до забавната ирония на Адина и Дулкамара Quanto amore!, който покорява с чара си. Забележителна е лекотата, с която авторът създава своите мелодии, особено като се има предвид, че това никога не е самоцелно. Още повече, голяма част от тези моменти са пълни с патос, като например Adina, credimi и Una furtiva lagrima, които предпазват комедията да не започне да изглежда прекалено безсърдечна или дори жестока. Несъмнено неувяхващият успех на „Любовен еликсир” се дължи на факта, че това нещо като селски вариант на “пепеляшка от мъжки род”. Всъщност Неморино побеждава със своята добросърдечност и незлобливост, а не с неочакваното си и примамливо наследство.
Тази събота по програма „Христо Ботев” ще имаме удоволствието да проследим заедно спектакъла на „Любовен еликсир”, който ще се излъчва директно от Teatro La Fenice, Венеция.
В главните роли ще чуем: Челсо Албело, тенор (Неморино), Дезире Ранкаторе, сопрано (Амина), Роберто Де Кандиа, баритон (Белкоре), Бруно Де Симоне, бас (д-р Дулкамара) и Ориана Куртеши, сопрано (Джанетта). Участват още хорът и оркестърът на Teatro La Fenice, диригент – Матео Белтрами.

Съдържание на операта

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!