Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Фадото за португалците е каквото е блусът за американските негри. Каквото е тангото за аржентинците и фламенкото за испанците. Музикални жанрове, които не се свирят и пеят. Чувстват се …” думи на настоящата звезда на фадото – Мариза. Същността на традиционния жанр в португалската вокално-инструментална музика се определя с непреводимата дума „саудаде”, съчетаваща в себе си понятията самота, носталгия, копнеж по непостижимото, любовна мъка. Все пак популярното название на този стил е фадо и идва от латинската дума fatum – съдба, участ, орис. Затова фадото е синоним на изпята мъка, блян. Сърце, което страда и пее. Изпълнителите почти не се движат, с което излъчват стаено напрежение и драматизъм. Облечени са в черно - жените в дълги черни рокли, с големи черни шалове, а мъжете имат широки черни наметала. Осветлението е приглушено. Емоцията е концентрирана в погледа на фадистите и в прибиращите се към гърдите им или издигащи се нагоре ръце в търсене на помощ свише. Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век и изиграва важна роля в националната самоидентификация на португалците. Често го определят като типичен израз на португалската душевност, нещо като музикален образ на страната. А негови изпълнители са всички, които пожелаят да пеят под съпровода на две китари. И да признаят доводите на сърцето пред тези на разума; да излеят вътрешната болка, отчаянието, безизходността и копнежа в песен.