Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Горски рог - това буквално означава названието „валдхорна” в превод от немски език. Най-старият предшественик на валдхорната е древният животински рог, известен при всички народи. На тази основа се развива металическият рог, използван от етруските и от римските легиони, в които специално има зачислени музиканти, свирещи на тях. В Средновековна Европа роговете имат важно присъствие във военния и дворцов живот. През ХVІІ в. се появява познатата ни завита форма (подобна на охлюв) заедно с новото название „прост рог” или „натурална валдхорна”. Една от разновидностите на натуралната валдхорна е известна като ловджийски рог и именно той е предшественикът на съвременната валдхорна. В началото на ХVІІІ в. натуралната валдхорна се включва в симфоничния оркестър и постепенно извоюва своето постоянно място там чак до средата на следващото столетие. Тя няма съвременната вентилна система и поради тази причина може да произвежда само натуралните тонове от звукореда чрез пренадуване. За изпълнение на произведения в различни тоналности е било необходимо да се използват валдхорни в различни строеве. След появата на І и ІІ вентил инструментът от натурален се превръща в хроматичен. Съвременната валдхорна пее, подвижна е, може да изпълнява гамовидни пасажи, арпежи, украшения, но съобразени с умерената й природа. Звукът й е мек, благороден, динамическата амплитуда е разнообразна и гъвкава. Освен като солов инструмент много често валдхорната служи за свързващото звено в симфоничния оркестър – нейният тембър има изключителната способност да се слива с останалите инструменти и да добавя всеобхватност и пространственост на общата звучност. Неповторима е при създаване на приказна атмосфера и картинност.