Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
18 януари Страстното виолончело „Голямата цигулка”, както шеговито наричат виолончелото, всъщност се оказва напълно вярно твърдение! Майсторите-лютиери успяват да пренесат именно формата на цигулката върху старинната тенорова виола да гамба. Затова всички белези на виолончелото – форма, конструкция, настройване на струните, звукоизвличане и изпълнителска техника го сочат като басовата цигулка. Поради по-големите размери на инструмента той се поставя пред краката на изпълнителя, опрян на пода. В сравнение с обикновената цигулка струните му са около два пъти по-дълги и с по-широко сечение, а лъкът е малко по-къс, по-масивен и по-тежък. Днес ни е трудно да си представим симфоничния оркестър или струнните ансамбли без виолончело, но след появата си то е пренебрегвано и има незавидната съдба на акомпанятор (заедно с контрабас, фагот и чембало свири най-ниските басови партии). Някои виждат причина за това му положение в старинната тенорова виола да гамба – най-качественият и най-дълго просъществувал инструмент от семейството на гамбите, но сериозен съперник на виолончелото! Тази музикално-техническа война придобива различни нюанси в отделните страни, но във Франция е най-остра. От средата на ХVІІІ в. виолончелото изцяло налага господството си. Звучността му е благородна, плътна и наситена, ярка, изразителна и топла, а от всички цигулкови инструменти виолончелото стои най-близко до човешкия глас.
11 януари Звънката мандолина Името на мандолината възниква през ХVІІІ в. като умалително на старинния италиански инструмент мандола (вид по-малка лютня). Макар за родина на мандолината да се смята Италия, корените на този инструмент се откриват в старинната арабска музика. Според някои изследователи персийско-арабският танбур, който е подобен на българската тамбура, прониква в Европа през ранното Средновековие и служи за образец и прототип на някои струнни инструменти, попадащи в семейството на лютните. Окончателната форма на мандолината се избистря в ХVІІ в., а в следващото столетие тя е любимият народен музикален инструмент на цяла Италия. Звучността на съвременната мандолина е слаба, но ясна и звънлива. Настройването на струните е както на цигулката и поради тази причина техниката на свирене с лявата ръка е подобна на цигулковата. Разбира се, като се има предвид, че мандолината се държи по различен начин от цигулката, а на грифа й има позиционни прагчета. Тъй като звукът при мандолината няма възможност да бъде много продължителен и бързо утихва, изпълнителите прибягват до така наречения тремоло похват, дошъл от ориенталската музикална практика. Това е причина и инструментът да има двойни струни, за да се осъществи тази така характерна звучност.
4 януари Акустичната китара Китарата е един от най-разпространените и един от най-древните музикални инструменти и може би затова нейният произход не е точно установен. Корените й се търсят в близост до лютнята и нейната старинна история. В Европа китарата и лютнята са пренесени от маврите през VІІІ – ІХ век, а по-специално в Испания са разпространени два основни вида – мавританска и латинска китара. От мавританската произлиза близкият до лютнята инструмент мандола или пандора, а от латинската – испанският народен инструмент виуела, характерен за периода ХІІІ – ХVІ век. Той има три разновидности – виуела с плектрум, с лък и с пръсти, или виуела де мано. Последният вид става национален инструмент на Испания, през ХVІ столетие от него се развиват различни форми на китарата и се разпространяват в Италия, Франция, цяла Европа и Америка. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век това е модният домашен музикален инструмент! Звучността на китарата е слаба, но изразителна и красива. Чудесно се слива с човешкия глас и затова често се използва за съпровод на пеене. Прекрасно се съчетава и със струнни и духови инструменти в камерни ансамбли. Соловата й изява е свързана със значителна доза виртуозност. В симфоничния оркестър е рядко използвана заради малките динамични възможности, но е незаменима в лирични моменти или като солираща партия.
