Андрей Дреников във Второ студио на БНР.
Снимка: Кирчо Стоичков
„Майка ми влиза при леля Ванга. Леля Ванга свива очи и казва: имаш две мъжки, голямото се бори с трикрако чудовище, а у малкото живеят всички изкуства. Малкото съм аз... Играех във всички пиеси в училище, излиза хора – Анди излиза солист. Много е приятно да се върнеш години назад... Играем на двора, а баба ми, французойката, отваря прозореца и вика: Андреее, ела да учим френски! Крия се, клякам зад кофите за боклук, а тя отново и отново ме подканя - на френски, разбира се! И накрая като разбира, че изобщо няма да се покажа, изругава едносрично на български! А аз съм гладен и щом виждам първия малчуган в двора с филия в ръка, веднага я споделям с него! Хем се крия, хем хапвам с апетит, а малчуганът проговаря: Айде бе, Анди, мамето те вика, не чуваш ли?! – Стига, бе! Не разбираш ли че ще ме затвори цял ден! ...Прозорецът се тряска и аз - свободна България! Нашата къща беше отворена за всички, майка ми купуваше и пълнеше хладилника, а децата идваха и хапваха каквото намерят. Цял живот вярвах, че светът ме обича така, както аз съм го обичал! Нашият дом бе Аврамов дом, идваха много хора... Когато след години видях съборените къщи от моето детство, разбрах че моето детство е свършило...”
Е, ние успяхме да върнем композитора Андрей Дреников към детските години и така се успокоихме, че нищо детско не е забравено
13 февруари, неделя, от 10.00 часа
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
