Приказният свят на хляба: той винаги е обвързан със символика и легенди. (Временната експозиция “Тракийска сватба” на Регионален етнографски музей, Пловдив – от гостуването му в Несебър)
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да нахраниш 5000 души с пет хляба и две риби… Що за история е притчата за трите мери брашно, когато Господ приема образа на жена? А на какво учи преданието за Йосиф, комуто се паднала тежката роля да се прояви и като мениджър в условията на криза, след седем сухи години без реколта? – Библейските сюжети отдавна са надскочили света на религията и векове наред предизвикват философи, дейци на изкуството и съвсем обикновени хора. Всяко време търси своя баланс между материалното и духовното, изразени чрез някой от образите на хляба: зърното, брашното, питата… Хлябът като молитва за благополучие: в народните традиции ритуалната погача за най-важните събития е наричана „Боговица”. В безписмените общества хлябът е памет; ритуалите по неговото замесване и изпичане; историите, в които е „обличан” целият процес по направата днес ни напомнят приказка… Една безкрайна поредица от увлекателни разкази: защо арменският хляб лаваш трябва да е тънък като люспа? Как се е появил италианският хляб панетоне? Защо на Симеоновден у нас орачите може и да се върнат по средата на пътя към нивата? Зад всяка легенда и приказка учените търсят факти. И те са неоспорими: житото ражда появата на тържища; пазарите са повод за появата на градовете.
