Тъги, мечти и серотонин от 15-ия „София филм фест”
публикувано на 24.03.11 в 09:26
Снимка: София филм фест
Във „Фигури и факти” ще ви срещнем със Стефан Вълдобрев. Добре познат като актьор и композитор от сцената и киното, той най-сетне сбъдна мечтата си да бъде режисьор – с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов” взриви зала „Люмиер” и Дома на киното по време на 15-ия „София филм фест”. С него ще разговаряме за страстта по футбола и отстояването на устрема, за чешитите и българската разруха, за FAMU и чешкото чувство за хумор, за усещанията от двете страни на камерата и тримата Стефановци, за МСФФ и разпространението на документалните филми, за успехите на българското кино и отсъствието на държавна стратегия за него. В „До последен дъх” ще ви разкажем за британския повелител на социалния реализъм Майк Лий и новия му филм „Още една година”, показан на 15-ия „София филм фест”. Той е прочут с пронизителната рефлективност към екзистенциалните параметри на урбанистичното битие в Лондон, с майсторството да тушира и най-отблъскващия човешки жест с дискретна ирония. Майк Лий превръща ругатнята в романс, а сълзливостта изхвърля в тоалетната. С виртуозна лекота той съгражда причудливо-смешен свят, където добротата се търкаля като златна ябълка в калта, а британската столица е обиталище на грехове и състрадания, комплекси и пиянства, отелесени от фантастични актьори. За търсачите на екшън или експерименти филмите на Майк Лий може да изглеждат театрално статични и делнично банални, ала всъщност са зверски енергийни. Едновременно поет и терапевт на фрустрациите, той разсъблича до без-кожа и своите персонажи, и зрителя. А с „Още една година”, където героите са на прага на старостта и в кадър няма екстремални обрати, Майк Лий зарежда с хормона на щастието. В „Гласът на критиката” ще разговаряме с киноведа Боряна Матеева за френското и латинаомериканското кино на „София филм фест”, за видените тук миналогодишни фаворити и аутсайдери от Кан, за Изабел Юпер и Кристин Скот Томас, за съхраняването на филмовата памет и мястото на кино „Одеон”, за новите ни игрални предизвикателства и смисъла от фонд „Българско кино”...