Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Змеят е един от основните митологични образи в българската традиция. Според някои представи той е добро и благоразположено към човека същество; стопанин е на землището на селото и го пази от лами, други хали и другоселски змейове, от градушки и бедствия. Където има змей, има плодородие, защото той прогонва градоносните облаци и от това се получава светкавицата и гръмотевицата. Змейовете са живи крилати същества, полуживотни-полухора, и притежават всички човешки черти. Техните превъплъщения (голямо лъскаво и светещо пиле, хубав момък, светкавица, голямо червено кълбо, метеорит) са част от вълшебните им качества. По принцип са невидими освен за онези, в които са се влюбили. Когато падат звезди се смята, че летят змейове и крадат моми. Змеят е един от покровителите и вдъхновителите на изкуствата, лечебните науки и занаятите в българската традиция, той е израз на вечния човешки стремеж към необятното и необяснимото. Съчетава два контрастни образа – владетел на гръмотевицата и на водната стихия. Така се явява вестител между света на боговете и хората, а образът му продължава и до днес да привлича много изследователи.
