120 г. от рождението на Сергей Прокофиев - І част
ІІ част
През 1936 г. Сергей Прокофиев окончателно се завръща в родината си. Това Голямо завръщане, всъщност, е започнало години преди 1936 – няколко пъти композиторът е гастролирал с успех пред съветска публика, получавал е покани от приятели, а към 1932-3 г., почти взел окончателно решение, дори приема от съветска страна поръчки за музика. За него тази стъпка има и емоционални корени, но и чисто практичен смисъл: обещават му огромни възможности за изпълнение на музиката му в голямата страна; обещават му кола и апартамент в Москва. Най-сетне, за него това ще е и спасение от вечната конкуренция, от сянката на Игор Стравински – цар Игор. В СССР той ще е най-големият…
Сергей Прокофиев дори не подозира какви ще бъдат страшните последици за съветската музика и за него самия от приетите сталински идеи за изкуството на соцреализма, изкуство, което трябва да прославя единствено радостта от героичния труд. И, който се отклони от постулатите на соцреализма, е враг на народа.
Въпреки това, обаче, въпреки многобройните проблеми със здравето си, Прокофиев продължава да е изключително продуктивен. Много шедьоври излизат изпод перото му: „Ромео и Жулиета”, Концерт за цигулка и оркестър № 2, Втората цигулкова соната, Симфония концертанте за виолончело и оркестър, V симфония, клавирни сонати № 6, 7, 8... И много още.
Умира на 5 март 1953 г. – деня на смъртта на Вожда и учителя на човечеството, Сталин. Малцина приятели и колеги отбелязват кончината му – вниманието на съветския народ в тези дни е ангажирано със загубата на непрежалимия Сатрап…
вторник, 7 юни, от 19.30 часа
По публикацията работи: Наталия Илиева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
