Михаил Белчев e голям български творец, който едва ли се нуждае от специално представяне. Познава го целият български народ. Поет с китара, композитор, певец, режисьор, или, най-простичко казано - неостаряващото момче с китара, със свои идеали, които винаги защитава с ясната си позиция. Той, вече повече от 45 години, е пряко свързан с развитието на българската забавна музика и е човекът, с когото поколения българи израснаха с песенната му поезия. Силен, смел човек, притежаващ пъргав ум и преди всичко творческа независимост. Художник на слова, при това от голям мащаб, със стихийна душевна активност, проявяваща се във всеки негов текст за песен. Новаторската позиция на Михаил Белчев се крие в природата на неговата човешка творческа индивидуалност, в неговото неизменно одухотворено, бих казал дори, възторжено възприятие на действителността. Още в най-ранните си произведения той проявява поразителната чувствителност и звучаща атмосфера на съвременността във всичките й многообразни форми.
Михаил Белчев е роден в София през 1946 г. Завършва слаботоковия техникум, а - по-късно Минно-геоложкия институт. През 1972 г. завършва и специализира театрална и телевизионна режисура в Санкт Петербург. В творческата му биография присъстват над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, три дългосвирещи плочи, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст. Едва ли има по-близък до обикновените хора български изпълнител от Михаил Белчев. Умението му да „бърка в душата” на хората със своите текстове и лирични изпълнения го отличава от останалите в българската забавна музика. Друга отличителна черта в същността на Мишо е, че той не се втурна в годините на „прехода” да променя музата си според посоката на ветровете. Именно това негово постоянство в онова, което прави, му спечели славата на творец, чужд на различните модни течения и влияния.
С музиката Михаил Белчев живее отдавна - на 10 години постъпва в хор „Бодра смяна” и пее там шест години, за да запази най-хубави спомени от певческата школа на Бончо Бочев (Бончо Бочев - музикант, диригент, основател през 1946 г. на хор „Бодра смяна”, който ръководи до 1975г.), където получава първите си познания за музика. Години по-късно, вече като студент в Минно-геоложкия институт заедно с няколко свои колеги сформира група „Пчелите”, ръководена от Найден Андреев. Първата песен, която записва Михаил Белчев в БНР и е издадена на малка сборна плоча от „Балкантон” е „Кой София с обич заля” (1968 г.). Текста написва сам той, а музиката - неговият приятел и също прохождащ тогава в жанра композитор Найден Андреев. „Кой София с обич заля” е песен, написана в неравноделен размер 7/16 – ритъма на ръченицата, с която младия певец с огромен успех през 1968 г. участва в IX Световен фестивал на младежта и студентите, чийто домакин е била нашата столица. Следващата година е съдбоносна за Михаил Белчев. Той е избран да представя България на Международния конкурс в Сочи. Връща се с медал „Патрис Лумумба”. През юни същата година успех и популярност му донася песента на композитора Петър Ступел и поета Петър Караангов „Закъснели срещи”, удостоена с първа награда на „Златният Орфей”, представена от него и Мария Нейкова. Интерес представлява историята на песента, която е замислена от Петър Ступел като песен без думи, изпълнявана от Мария Нейкова и Георги Минчев в трите филмови новели на сценариста Любен Станев и режисьора Гриша Островски, обединени под общото заглавие „Мъже в командировка” (1969 г.). Малко по-късно Петър Караангов пише текст по вече създадената мелодия на Ступел и така готовата песен е одобрена за участие в конкурса за български песни на „Златният Орфей”. Одобрени са и изпълнителите - Мария Нейкова и Светомир Димитров. „Закъснели срещи” достига до първия кръг на конкурса, но въпросният партньор на Мария е трябвало спешно да излети в чужбина и на негово място е избран Михаил Белчев. Факт е, че до студиен запис с негово участие не се стига, защото преди Орфея песента е записана от Мария Нейкова и Георги Минчев.
В началото на 70-те години Михаил Белчев постепенно започва да изгражда собствен облик и индивидуален стил като певец, композитор, и текстописец. Господ го е дарил с ум, глас и голямо сърце, за да се радва на живота, но и за да се тревожи… Бардът у него избра надеждата, съвсем по лъвски уловена за живота. И отново песен, но в дует с Емилия Лазарова му донася поредния успех на „Златният Орфей” - „С пламъка на мама”, текст Кирил Масларов, получила втора награда през 1972 г. Същата година „Балкантон” издава първата дългосвиреща плоча на певеца, носеща името на една от най-успешните му песни от този период „Къде сте, приятели”. Следва сътрудничество и приятелство с изявени наши композитори, довело до създаването на истински песенни шедьоври.
Категоричен е изборът на Михаил Белчев. От средата на 70-те той е един от най-продуктивните и талантливи наши поети текстописци. „Забелязват го”, започват да му дават мелодии, по които да напише текстове. Така се ражда симбиозата поет-изпълнител. Неговите песенни послания повече от трийсет и пет години моделират една специфична насока в българската забавна музика и влизат в песенния репертоар на Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Катя Филипова, Борис Гуджунов, дуетите „Ритон” и Благовест и Светослав Аргирови, групите „Тоника”, Тоника СВ”, „Домино”, ФСБ”, „Сигнал”..., много от които и кавърверсии на световни хитове, но превърнали се в тяхна „емблема”, като „Изповед” (1976 г.), композиция на Хосе Фелисиано, изпълнена от Йорданка Христова, „След 10 години” (1978 г.), композиция на Палиука, Талиапиетра и Мартон - музиканти от италианската група „Ле Орме”, изпълнена от „ФСБ” с феноменален успех.
Михаил Белчев избира лириката - неразкрасената, в която дори тревожните нотки призовават към обич и нежност. Самотата му е чужда, уединението му е нужно - като начин за зареждане и сила за споделяне с приятели. Баладите, композирани от Михаил Белчев са подчертано мелодични и носят нещо от очарованието на френския шансон. И нещо друго: висококултивиран усет към песенното слово, което достойно и многократно е оценено през годините на фестивала „Златният Орфей”: „По първи петли” - II награда,1980 г. (музика Стефан Димитров, изпълнена от Васил Найденов), „Самота” - „Бронзов Орфей”, 1982 г. (музика Асен Гаргов, изпълнена от Лили Иванова), „Моя любов” - I награда, 1984 г. (музика Стефан Димитров, изпълнена от група „Домино”), „Огън и дим” - Голямата награда „Златният Орфей”, 1997 г. (музика Александър Кипров и Цветан Владовски, изпълнена от дует „Ритон”), „С приятели е по-добре” - I награда, 1998 г. (музика Александър Кипров и Цветан Владовски, изпълнена от дует „Ритон” ), „Кажи ми докога” - Голямата награда „Златният Орфей”, 1998 г. (музика Валентин Пензов, изпълнена от Маргарита Хранова); на телевизионния конкурс „Мелодия на годината” - „Пак ще се прегърнем” - първа награда, 1983 г. (музика Александър Бахаров, изпълнена от „ФСБ”); на конкурса „Бургас и морето” - „Пиратски кораб”, 1997 г. (музика Александър Кипров, изпълнена от дует „Ритон”) и още, още…
Михаил Белчев е автор на музиката на десетки песни. Той не само „съчинява”, той пее… Сътвореното от него е непретенциозно, лишено от напрежение, изградено преди всичко на песенна основа. Днес песни като: „Дон Кихот” (1974 г.), „Двойник” (1977 г.), и двете по музика на Михаил Белчев и текст на Георги Константинов, „Стих” (1973 г.), музика Михаил Белчев, текст Владимир Башев, „Булевардът” (1977 г.), музика Михаил Белчев, текст Миряна Башева, „Младостта си отива” (1977 г.), музика Найден Андреев, „Не остарявай, любов” (1987 г.), музика Хайгашод Агасян, и двете по текст на Недялко Йорданов и много други, са се превърнали в български евъргрийни, по които можем безпроблемно да разпознаем техния изпълнител.
Истина е, неговото кредо стана елегантно поднесената, премерено изпята поезия, не просто сръчно римуваният текст за песен. През годините Михаил Белчев разгърна и индивидуализира това кредо по своему, с глас и слово и безпогрешно разпознаваемия ритъм на софийските улици, споделяйки сентимента и манталитета на една тукашна артистична бохема, чиято същност едва ли може да бъде подменена.
петък, 14 октомври от 11.00 часа
