Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Журналистът разказва за езерото Тонле Сап и прочутия комплекс от храмове Ангкор на древните кхмери - цивилизация, която цели пет столетия владее почти целия Индокитайски полуостров. Храмовете, които са едно от все още непризнатите, но безспорни „чудеса на света” за всеки, който ги е зърнал.
Посещението в Ангкор е вълнуващо завръщане в миналото и поставя повече въпроси, отколкото отговори. Но, устоял на времето и даже на войните, днес безценният комплекс от храмове е заплашен от много по-голяма опасност - набезите на иманярите. Многочислени крадци и цели въоръжени банди извозват барелефи и статуетки, които поемат към частни колекции в цял свят. Прекупвачите им плащат повече, отколкото биха изкарали за няколко години честен труд. И в резултат - много от статуите биват разрушавани или остават без глави и ръце - жертва на човешката алчност.
След всичко видяно, споделя Симеон Идакиев, започнах да се питам кой е по-умен - ние, днешните поколения, или някогашните кхмери, докарали водата на Тонле Сап чак до Ангкор. Без чиято живителна течност не биха могли да съществуват.Тя пълнела широките ровове, а после се разливала в по-малките изкуствени езера, които символизирали свещените океани около митичния център на вселената. Но кой знае и би могъл да каже, че този център не е бил наистина именно тук, в Ангкор - древната столица на цяла Югоизточна Азия.
