Фантазията е нещо красиво и е свързана с мечтата. В последно време се срещам с хора с положителна енергия. Вярвам, че има сила, която ни направлява. Понякога не можем да разчетем знаците на съдбата. Животът не е щастлив път. Осеян е с трудности, проблеми, той е битово оцеляване.
Бях примерна ученичка, но бясна. Счупих си ръката и свърших с балетната кариера. Баба ми беше от старите мъдри хора. Интелигентен човек, една от признатите красавици на София. Дядо ми бил богат – имал дъскорезница, хазартен човек. Заминава за Сърбия и изчезва безследно. А баба ми остава сама с две малки деца, но беше жена с изключителен дух. Духът ни крепи, това вътрешно богато „аз” го крепи. Нормално детство имах, с работещи родители. Баба ми се занимаваше с мен, така че не съм била на детска градина. Ако баба и дядо са в къщи, душевният мир на детето е по-богат.
И майка ми, и баба ми бяха с артистичен дух. Майка ми – добра ученичка на професор Бръмбаров, с голямо бъдеще, но се отдава на семейството и искаше аз да стана оперна певица. Така опитах от различните страни на изкуството и съм наясно че съвременният артист трябва да бъде синтетичен. Баща ми работеше в Държавен контрол и беше най-малко артистичният в семейството. Кандидатствах медицина заради тях и след това изиграх роли на лекари и медицински сестри. ...Може би и затова знам, че не трябва да ни напуска надеждата. По-скоро съм реалистка, но знам че надеждата е пред нас. Аха, да я достигнем, и тя се отдалечава. Но вярвам в нея. Българите все вървим по най-трънливия път към надеждата...
Хубаво е когато човек се разбира с Надеждата. Това го прави по-силен и по-уверен. Може би причината е в търсенето на положителната енергия, или може би в желанието да я раздадем, когато я притежаваме ние самите. Това, и други тънкости в човешките взаимоотношения ще разкриете, ако чуете нашия разговор с актрисата.
