Разговор на Рада Стойкова със Снежина Петрова и две от участничките Яна Мошолова и Мария Кантарева.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тъй наречената любов е изгнание и от време на време по някоя честитка, пише Бекет в „Първа любов”. В „Ела, легни върху мен“ 9 ½ жени (като по Питър Грийнауей) и един мъж показват версията на Снежина Петрова върху стиховете на Силвия Чолева на това изгнание, на временната любовна честитка. Въздушното, екстазно и средиземноморско оголване в стихове е поставено от гласовете и телата на младите актьори в нов контекст и в друга пълнота, различна от концептуалността на книгите й „Писма” и „Картички”. Случва се ценен разговор между поезия и театър, който си заслужава да бъде подслушан, наблюдаван. Момичета, жени, излизат от бита, от ровенето в чантите, от разминаването в ежедневието, от синхрона на сешоарите, забравят с помощта на сутрешното кафе и влизат в интимността и интензивността на тайното битие, което често остава недоизказано и си отива с дима на цигарата. „Ела, легни върху мен” отваря широко прозорец, от който влиза студ, който някак неочаквано топли със споделената гледка на маса, върху която ту има мъж, жена и между тях порцеланова кана, парче сирене, череши, ту жената е сама и не спира да желае напасването на гласовете, наместването на телата, набирането на телефонния й номер от него. Преди тя и той да са преминали предела на болката, телата им да са станали сенки. Диалогът между театър и поезия е за това, което се желае най-силно преди да е станало прекалено късно.
Спектакълът се играе в Учебния театър на Нов български университет.