Исак (вляво) и Максим Дунаевски
Снимка: Архив
Този път в „Звездния експрес” пътуват две „весели момчета”, двама „ентусиасти” и истински „търсачи на щастие”, невероятно талантливи музиканти, чаровни личности и ценители на женската красота. Те са изтъкнати руски композитори: баща и син с емблематичната фамилия Дунаевски.
Бащата и синът Дунаевски са родени с разлика от 45 години и три дни. Исак Осипович е роден на 18 януари 1900 година в селцето Лохвица, Полтавска губерния на Руската империя, днес в пределите на Украйна. Умира от инфаркт на 25 юли 1955 в Москва. Считан е за един от най-изтъкнатите съветски композитори, автор на 13 оперети и балети, на музиката към десетки филми и на огромен брой популярни съветски песни, народен артист на Руската федерация, лауреат на две Сталински премии. В самото начало на предаването ще прозвучи неговият фокстрот из филма „Веселите момчета”. Ако ви предложат този музикален номер като загадка, особено без първите два такта – никога няма да познаете автора и филма. Това си е чиста проба „холивудско парче” (както между впрочем и самият филм на Григорий Александров „Веселите момчета”, скроен изцяло по стандарта на жизнерадостните американски мюзикъли от 30-те години на ХХ век). Легендите разказват, че звездният Леонид Утьосов, поканен за главната роля във филма, веднага поставил условие – музиката да напише именно Дунаевски, иначе той, Ледик, няма да играе! Композиторът бил подложен на сериозни творчески изпитания. Упреквали го в плагиатство, в подражание на Холивуд, а и не само на Холивуд – на целия загниващ Запад! Но в крайна сметка работата във „Веселите момчета” възнесла Исак Дунаевски не само на професионалния Еверест, но и сред елита на съветското общество – онова, което „с песен крачи из живота”.
Както и да звучи от днешна гледна точка друг невероятно популярен хит на Дунаевски „Марш на ентусиастите” от филма „Светлия път” (поредната музикална комедия в прослава на светлото комунистическо бъдеще на Григорий Александров с участието на Любов Орлова), той е изпълнен от легендарната Ирина Архипова с хора и Симфоничния оркестър на Съветското радио и телевизия под палката на съвсем неслучайния диригент Владимир Федосеев. Във фонотеката на БНР се съхраняват доста записи на музика от Дунаевски – съветска, партийна, жизнеутвърждаваща музика, дирижирана от майстори като Марк Ермлер или Александър Гаук например. Но въпреки всички обвинения, че е бил „придворен композитор” и е прославял сталинския режим, Исак Осипович Дунаевски остава в историята като изключително талантлив музикант. Може би той просто е помагал на хората да останат живи в онова страшно време, внушавал им е оптимизъм и е претворявал в музика неистребимата радост, характерна за епохата, въпреки всичките й жестокости. Той никога не е бил истински „плакатист”. Дори „Маршът на ентусиастите” при него е „лична песен” на героинята на Любов Орлова, която пее: „Мечта прекрасна, още неясна, вече те зове напред...”. Но чиновниците и бюрократите не одобряват този текст. Той се превръща в „Мечта прекрасна, мечта крилата...” и дори в „Мечта прекрасна, кат’ слънце ясна...” във версията, която е принудена да изпълнява великата Ирина Архипова на всички празнични правителствени концерти. А ако се върнем към филмите на Александров и си ги представим без музиката – какво ще остане от „Волга-Волга”, „Цирк” или „Пролет”? Освен всичко, Дунаевски е и автор на великолепни оперети като „Волния вятър” (със световна премиера в края на август 1947 година в Московския оперетен театър) и „Бялата акация”, поставяни и в България. „Бялата акация” е последното произведение на Исак Дунаевски – прекрасен образец на лирична музикална комедия. Композиторът пише лебедовата си песен с огромно увлечение, но смъртта го застига в разгара на работата. Партитурата е завършена от Кирил Молчанов по скици на Дунаевски. Премиерата е на 15 ноември 1955 в Москва. Режисьорът Изакин Гришпун пише: „Колко е тъжно, че Исак Осипович не видя „Бялата акация” на сцена, не можа да стане свидетел на радостта, която даде и на актьорите, и на зрителите... Та той бе художник на човешката радост!”...
Този талантлив композитор често се обръща към руския фолклор – както с интонационни заемки, така и с откровени цитати. Един от най-ярките примери за авторска музика, станала толкова популярна, че авторът й вече е неизвестен, е партитурата на филма „Кубански казаци” на режисьора Иван Пырьов. Очевидци свидетелстват, че Йосиф Висарионович Сталин много харесал този филм и произнесъл фразата: „Все пак селското ни стопанство е доста добре”, без да си дава сметка колко далеч от реалността е невъзможно щастливият и захаросан селски живот в социалистическия совхоз. Песните на Дунаевски от този филм и до днес са невероятно обичани в Русия. Повечето хора дори не знаят, че са част от филм. Те ги смятат за народно творчество и с удоволствие ги тананикат по улиците или пеят с цяло гърло - на маса например.
Синът на Исак Дунаевски Максим Исакович е роден на 15 януари 1945 в Москва, популярен съветски и руски композитор, народен артист на Русия от 2006 година. Негова майка е балерината Зоя Пашкова – фактически втората съпруга на Исак Дунаевски, с която обаче той няма официално регистриран брак. През 1965 година Максим завършва теоретичния факултет на прочутата ЦМШ – музикалното училище при Московската държавна консерватория. Пет години по-късно успява да се дипломира и в теоретико-композиторския факултет на Московската консерватория със специалност композиция. Негови преподаватели са Дмитрий Кабалевски, Андрей Ешпай, Тихон Хренников и Алфред Шнитке. Максим би могъл да стане автор на класически партитури, но съдбата го среща със студентския театър на Московския университет „Нашият дом” с ръководители Марк Розовски, Илья Рутберг и Алберт Акселрод. Максим става музикален ръководител на театъра още от лятото на 1964 и започва да пише музика за студентските постановки. През 1972 за един спектакъл на Марк Розовски в Театъра на младия зрител, Максим Дунаевски създава няколко песни, които през 1978 година стават хитове с излизането на екран на легендарния филм „Д`Артанян и тримата мускетари” на режисьора Юнгвалд-Хилкевич, на който Розовски е сценарист. Въпреки че отначало е разпределен за ролята на Рошфор, Михаил Боярски блестящо се справя с главната роля на смелия Д`Артанян, благодарение на която, както и на великолепните песни от филма, славата на актьора достига невероятни висоти.
През 1977 Максим Дунаевски създава свой поп- и рокансамбъл, наречен „Фестивал” , и работи с изпълнители като Михаил Боярски, Жанна Рождественская, Николай Караченцов, Павел Смеян, Любов Успенская, Маша Распутина и Татяна Буланова. Той е автор на концерт за пиано и оркестър, кантата, камерни творби, сонати, романси, хорови песни. Но най-важната част от творчеството му е музиката към повече от 30 филма, сред които, освен прословутата поредица за мускетарите, са и „Карнавал”, „Зеленият фургон”, „Мери Попинз, довиждане!”, „В търсене на капитан Грант”, „Дванадесетте стола” и популярният киномюзикъл „Ах, водевил, водевил...”.
През май 2010 година в Театъра на киноактьора в Москва бе представен най-новият мюзикъл на Максим Дунаевски „Любов и шпионаж”, посветен на знаменитата Мата Хари. Главните роли изпълниха не по-малко знаменитите в Русия Лариса Долина и Дмитрий Харатьян. Дунаевски е автор и на попопера със заглавие „Саломе, принцесата на юдеите”. Бил е водещ на телевизионно предаване, посветено на оперетата, член е на журито на конкурса „Народен артист” и на експертния съвет към Обществената руска телевизия, който избира изпълнителите за „Евровизия”.
Между 1992 и 1999 Максим Дунаевски живее в САЩ, работи в Холивуд и пише музика към няколко американски филма, но без особен успех. Бил е женен общо седем пъти! Сред съпругите му са манекенката Олга Данилова и популярната актриса Наталия Андрейченко (която единствена от седемте го напуска, за да се омъжи за Максимилиан Шел, но сега отново е разведена и свободна). В момента Максим Дунаевски е щастливо женен за седми път за млада русокоса красавица с музикално образование на име Марина Рождественская, която през 2002 му роди четвърто дете – дъщерята Полина. А от брака с Наталия Андрейченко Максим има син – Дмитрий Дунаевски, наследник на прочутата фамилия, който живее в САЩ и владее перфектно три езика: руски, английски и немски.
петък, 16 декември, от 14.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
