Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Поетът Балчо Балчев – емблематичнo име от литературното поколение на 80-те години избра по-горния наслов, за да отпразнува своя юбилей в Столичната градска библиотека.
Баладично писмо
Балчо Балчев
Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата. Залудо измряхме, Българио. Като псета ни клаха. И нека.
Робува си роба робията. Че що са за роба пет века? Щом овчари стадата си криеха и ни сочеха подли пътеки.
Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха. И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше.
Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко. Из урвите псуваше вятърът. Орлици се виеха тежко.
И сбъднах молитвата. Спяха телата ни - парцаливи, низвергнати, диви. И ние кълняхме и плачехме, Дяконе: - Ще възкръснат ли в Българско живите?
Ветровете са нашите мисли и тъмна вода е скръбта ни. Като мътно небе сме надвиснали - двеста неми зловещи камбани.
По-мъртви от мъртвите, мили народе, по-живи от живите, робе и скоте, ний пак ще превземем със гръм парахода и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.
