„Откриването на Дагоберта” от Гергина Дворецка – книга за откриването на светлината в самите нас
публикувано на 12.04.12 в 10:48
Момент от премиерата на книгата в Столичната библиотека. Отдясно наляво: Богдан Дворецки, авторката, журналистът от програма „Христо Ботев” и Цветан Цветанов, водещ на събитието.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На пръв поглед книгата е съставена от отделни разкази. Постепенно обаче читателят ще долови, че някои мотиви преминават от един разказ в друг, повтарят се и някои от героите, макар да носят различни имена – като актьори, които се появяват в нови и нови костюми, но могат да бъдат разпознати. Коя е Дагоберта? Отговорът на въпроса е: една жена. Каква обаче е тя? Наистина ли е загадъчна и странна като името си? Съществува ли реално или е плод на нечие въображение?
Очаквайки да види Дагоберта, читателят ще срещне различни жени – копнеещи и будещи копнеж, страдащи или причиняващи страдание, духовно извисени или първични, съвременни, но понякога носещи генетичен спомен от преживявания в други епохи. Жени, които отстояват себе си в привидно скучното българско всекидневие или при съприкосновението с други страни и култури. И се оказва, че в днешния свят Рио де Жанейро, Лисабон, Тунис, Брюксел, Париж, Рим, Варшава или Осло могат да ни станат еднакво близки, ако в тях сме намерили частица от душата си. За всеки човек, вярващ или не, е важно да осъзнае дали сред житейските перипетии е изгубил себе си и какво му носи просветление. Повествованието на моменти отвежда до образа на Христос, осмислен не според религиозните канони, и до прозрението, че истинското разпятие е на Богородица. Възможно ли е, след като сме преживели различни изпитания, да си възвърнем добротата, която зарежда с жизнени сили? Финалът на книгата е изненадващ, което съвсем не означава „сензационен”. Просто в живота се случва, след дълго лутане, да откриваме не онова, което сме предполагали. Но дали това е лошо?