Един ден в годината, на 24 май, българите се чувстват специални и избрани като народ. Няма да споря с историците доколко е оправдано това, защото и аз, като всички, изкушени от литературата и изкуството, обичам този ден. Денят на небесните покровители на Европа, двамата светители, братята Кирил и Методий. Слава богу, все още учениците знаят кои са те, знае го всеки, който е пристъпвал някога училищния праг, макар че хората на перото, писателите и учените, не са героите на днешния ден. Затова и Радиотеатърът, служейки на духовната памет на нашата култура, записа двата шедьовъра „Великденско вино” и „Нирвана”, както и пиесата „Франческа” на големия драматург Константин Илиев. В две поредни сутрини на 24 и 25 май, от 10.00 часа предлагаме на нашите слушатели да се насладят на двете части от радиоспектакъла „Нирвана”.
Все още помня душевния потрес, който изпитах, когато за пръв път прочетох тази пиеса, все още непоставяна, все още в период на работа, все още с неизвестна съдба. Съдбата й на драматургичен шедьовър. В началото на 80-те години от миналия век. Ето какво споделя нейният автор през 1983 година, когато „Нирвана” е поставена в театър „Сълза и смях” от легендарния режисьор Леон Даниел, горещ почитател на Константин Илиев:
„За нашата културна история двойката Яворов-Лора е мит, който е привличал и ще привлича вниманието на мнозина. Защото случилото се между тях не е нещастна случка от интерес за криминалистиката и в частност - съдебната медицина. Става дума за хора, събрали в себе си много от духа на епохата, а същевременно и индивидуалности, конфликтуващи въз основа на едно противоречие, характерно не само за конкретното историческо време.”
Кой е Константин Илиев? Български драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализира театрознание в Хумболтовия университет, Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Автор е на пиесите (по реда на написването им): „Мъка по цветовете” (1961), „През октомври без теб” (1968), „Цар Шушумига” (1968, за куклен театър), „Музика от Шатровец” (1971), „Прозорецът” (1977), „Босилек за Драгинко” (1978), „Великденско вино” (1979), „Нирвана” (1982), „Одисей пътува за Итака” (1984), „Червено вино за сбогом” (1989), „Куцулан или Вълча Богородица” (1994), „Франческа” (1999), „Бетовен 21” (2006). „Златни мостове и Секвоя” (2011) и на прозаичните творби: „Френско магаре” (1988) - роман, „Поражението”. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга, „Паметта на гарвана”. Текстове за театър, драматургия и политика (2005).
Носител на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда 1996 за цялостно творчество, награда Хеликон 2003 за нова българска художествена проза, на националната литературна награда Елиас Канети 2005.
„Драматическото творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век”, споделя проф. д-р Петер Вундерли, председател на кураториума, за връчване на Хердеровата награда.
Проф. д-р Фридрих Шолц, (член на кураториума) добавя: „С право този превъзходен, самобитен и притежаващ голяма артистична сила автор е смятан за най-значителния драматург, когото е създала България.” (Из лаудациото при връчването на Хердеровата награда във Виенския университет, 8 май 1996).
Пиесата „Нирвана” е изградена върху документален материал за взаимоотношенията между българския поет Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова. Той през 1913 г. е на върха на славата си, драматург на Народния театър, силно ангажиран и с освободителните борби в Македония. Тя - дъщеря на бивш министър-председател, силно еманципирана, своеобразна предшественичка на Багряна, постоянен обект за одумване от страна на софийския хайлайф. Мъжът, себичен, небрежен, разсеян и отдаден на работата си. И Жената, красива, резглезена от мъжките щения, влюбена и ревнива. Между тях се редуват изблици на любов и омраза, привличане и отчуждение, претенции за всеотдайност и стремеж за отстояване на автономността на собственото Аз. Двойното самоубийство е колкото неочакван, толкова и логичен финал. Пиесата е поставяна с успех в Англия, Франция, Русия и Македония. Преведена на английски, френски, немски, руски и македонски.
През 1996, с постановка на Народния театър „Иван Вазов” (режисьор Маргарита Младенова и актьори Албена Георгиева и Владимир Пенев) „Нирвана” участва в Третото биенале в Бон - Нови пиеси от Европа. Именно тази постановка ще чуят нашите слушатели в две поредни сутрини, 24 и 25 май, от 10.00 часа сутринта.
„Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни...
Но страх ни е да пием, нас – страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.”
Пейо Яворов, „Нирвана”
