Когато Карл Мария фон Вебер представя операта си „Вълшебният стрелец” на 8 юни 1821 година в Schauspielhaus в Берлин не е и мечтал за толкова радушна реакция на публиката. След премиерата пише до либретиста Фридрих Кинд: „Нашият стрелец удари точно в целта”. А целта е създаването на Национална опера – идея, в която композиторът споделя въжделенията на редица немски музиканти, писатели и поети.
Във времето, предхождащо появата на „Вълшебният стрелец” (неговата седма опера) витае мощен патриотичен подем. Победата над Наполеоновото нашествие подтиква краткотрайно обединение на Германия, въздигането на националния дух преоткрива красотата на немския фолклор и митология. Така през пролетта на 1810 година в Хайделберг Вебер прочита в „Книга на привиденията” (издадена от Аугуст Апел и Фридрих Лаун) популярната легенда за черния ловец, която използва за основа на либретото. Фридрих Кинд, който пише поетичния текст първоначално поставя заглавието „Пробният изстрел”, после го заменя с „Годеницата на ловеца”. В хода на създаването на музиката композиторът, заедно с Кинд, преработват либретото и за разлика от легендата, операта завършва с щастлив край. И не е чудно как тази народна легенда с фантастично-романтичен колорит, претворена с великолепната инвенция на Вебер, веднага покорява сърцата на първите слушатели. Само за няколко месеца операта набира огромна популярност, поставена е в много германски градове. Дори диктува модата – появява се бира „Der Freischütz”, шият се тоалети подобни на сценичните костюми, някои мелодии стават хитове – пеят се навсякъде, образованите госпожици ги изпълняват на пиано, кръчмарските оркестри веселят гостите с тях. Писателят Е. Т. Хофман възкликва в рецензията си след първото изпълнение: „С това ново голямо произведение композиторът си издигна паметник, той създава нова епоха в историята на немската опера! След Моцарт не беше писано нищо по-значително от „Фиделио” и „Вълшебният стрелец”. Всичко е ново във форма и израз, сила и смелост, даже острота в хармонията, рядко богатство на фантазията, превъзходно предаване на настроението, където е нужно – поразителна дълбочина, при това е белязано с печат на оригиналност – това са елементите, от които Вебер изтъкава своето произведение.”
Операта е поставена като „горещо” заглавие и в други европейски страни. В съботната оперна вечер ще я чуете във френската й редакция, осъществена през 1841 г. от Ектор Берлиоз. Изминали са 15 години след смъртта на немския композитор. Берлиоз е голям почитател на таланта му, добре познава неговите опери, прави оркестрация на изящната клавирна пиеса „Покана за танц”. За премиерата в Парижката опера заменя разговорните диалози в партитурата с речитативи. Текстът звучи на френски, а не на оригиналния немски. Казват, че Берлиоз доста неохотно приел задачата да направи тези промени, но пред възможността друг да се заеме с редакцията, не така грижливо и уважително към автора, се съгласил. И по собственото му признание, на места малко се намесил в оркестрацията не заради по-доброто звучене на оркестъра, а за да угоди на френския оперен вкус. Пак за него включва и… балет.
Представяме „Вълшебният стрелец” в интерпретацията на големия английски диригент сър Джон Елиът Гардинър. През миналата година в Парижката „Опера комик” по негова идея е новата постановка на операта (7 април 2011 г.) с участието на легендарните формации, създадени от Гардинър: хор „Монтеверди” и Революционния и романтичен оркестър. Солисти са:
Андрю Кенеди (тенор) – Макс,
Софи Картхойзер (сопран) – Агата,
Гидон Сакс (бас) – Каспар,
Виржини Пошон (сопран) – Енхен,
Матю Брук (бас) – Куно,
Самюел Евънс (баритон) – Килиан,
Робърт Дейвис (баритон) – Отокар.
В същия състав ще слушате операта „Вълшебният стрелец” от Вебер с документален запис от 9 септември 2011 г., направен в Роял Албърт хол, Лондон. Това е първото изпълнение на творбата в промс-концертите на Би Би Си.
А в допълнение ще чуете в „джобен формат” още една опера от Вебер – „Тримата Пинто”. Комична опера по либрето на Теодор Хел върху новелата на Карл Зайдел „Битка за булка”. Върху нея той работи между 1820-21 година, но остава незавършена. След неуспешния опит на вдовицата на композитора да бъде поставена (тя се обръща към Майербер да допише творбата по запазените ескизи), едва през 1887 г. с тази задача се заема Густав Малер. Той майсторски реконструира авторските скици, включва в партитурата и откъси от други творби на Вебер, за да създаде една брилянтна опера. Малер дирижира първото й изпълнение на 20 януари 1888 г. в Новия градски театър в Лайпциг.
Съдържание на операта „Вълшебният стрелец”
Съдържание на операта „Тримата Пинто”
По публикацията работи: Янина Богданова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!