"Десет века руска поезия или възхвала на руското православие". Така е озаглавил доц. д-р Людмил Димитров предговора си към този респектиращ с обема си том, чието съставителство и превод са изцяло дело на поета Кирил Кадийски. Развивайки мисълта си нататък, литературният изследовател твърди, че настоящата антология "е най-пълното представяне на руската поезия, излизало някога на български език". И тук, разбира се, не става дума толкова за тези 930 страници, 167 поети и 900 стихотворни текста, макар че цифрите сами по себе си са смайващи. А за това, че настоящият антологичен избор и художествената интерпретация дължим на един-единствен човек - Кирил Кадийски, емблематичният представител в българския поетически превод, поета, "чието преводно дело е равнозначно на самостоятелна школа, защитаваща високата самовзискателност на родната ни култура".
И няма как да не се съгласим с констатацията, че в този смисъл великолепно промислената и блестящо претворената на български език „Антология на руската поезия XII-XXI век” е своеобразен автопортрет на Кирил Кадийски, изграден по принципа на пъзела от портретите на десетките гениални и стотиците талантливи руски автори от различни епохи, различаващи се тематично и естетически, но създаващи в крайна сметка "достоверна представа за архетипните опори на руската менталност".
