„Когато завърших академията „Ференц Лист” – пише Джордж Шолти в своите мемоари „Шолти за Шолти” (1997) – кандидатствах за място в операта на Будапеща. Свирех на всичко – глокеншпил, челеста, клавесин, пиано – но беше много трудно. Помагах на много велики диригенти, но нямах възможност да дирижирам сам представление чак до 11 март 1938 г. Това беше съдбоносна нощ: когато аз правех своя дебют с Моцартовата „Сватба на Фигаро”, нацистите маршируваха към Виена. Кариерата ми в Унгария започна и завърши в този момент.”
Диригентските интерпретации на сър Джордж Шолти се запомнят със своята мащабност на драматургията, експресивност, ювелирна изработка на детайлите, понякога емоционална сдържаност и ясен звуков баланс на оркестъра. Общественото признание на музикалната му дейност се изразява в наградите: Орден на Британската империя (1971), Златен медал на Кралското филхармонично дружество (1989), Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (1995) и уникалният факт, вписан в книгата за рекордите на Гинес – 32 награди „Грами”.
Шолти споделя, че е бил щастлив да израсне в Унгария – „страната, която живее и диша с музика. Исторически там винаги присъства страстна вяра в силата на музиката като прослава на живота”. Любовта към родината и културата й остава до края на живота му. Така сър Джордж Шолти, рицарят-командор на Британската империя си остава унгарец по душа и е погребан по негово желание в Унгария, в близост до гроба на учителя му в студентските години – Бела Барток.
Музикалната критика определя като най-важни постижения записите на Шолти на произведенията на Барток, оперите на Рихард Вагнер (особено тетралогията „Пръстенът на нибелунга”), Моцарт, Верди, Рихард Щраус, Шьонберг; симфониите на Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Брукнер и Малер.
Диригентът е начело на Чикагския симфоничен оркестър 22 години и след оттеглянето си пише: „След почти 50 години като музикален директор сега съм само диригент на свободна практика. Нямам намерение да забавям темпото: да следвам себе си – да, но не и да изоставам! Имам още толкова много да науча! Животът ми е постоянно пътуване, но едновременно с това и постоянно учене. Твърдо вярвам, че съм се развил много повече през последните 15 години отколкото в предишните 25, това ме крепи да вървя напред и ми дава велико щастие”. Едно човешко признание, достойно за уважение и поклон!
събота, 20 октомври, от 20.00 часа
По публикацията работи: Даниела Найденова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
