Афиши за различни постановки на "Графиня Марица" от първата половина на ХХ в.
Снимка: Архив
Либрето: Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд.
Световна премиера: 28 февруари 1924, Виена, Театър ан дер Вийн.
Българска премиера: 1925, София, Кооперативен театър.
Действащи лица:
• Графиня Марица – сопран
• Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на Марица – баритон
• Барон Коломан Жупан, земевладелец от Варашдин – буфо-баритон или тенор
• Граф Тасило Ендрьоди-Витембург – тенор
• Лиза, сестра на Тасило – сопран
• Маня, млада циганка – сопран
• Барон Карл Щефан Либенберг, приятел на Тасило – бас
Място и време на действието – Унгария, имението на графинята, 1924 година.
Първо действие
Имението на графиня Марица в Унгария. Графинята отдавна не живее постоянно в провинциалния си дом и е наела мъж на име Бела Тьорьок, когото никога не е виждала, да управлява стопанството й. Този Бела Тьорьок всъщност е граф Тасило Ендрьоди-Витембург, изгубил състоянието си заради дълговете на своя баща. Графът е кандидатствал за работата при Марица, използвайки името на бившия иконом на собственото им фамилно имение. Той е принуден да работи, за да събере пари за прилична зестра на по-малката си сестра Лиза. Тасило иска да омъжи сестра си достойно, за човек от благородно потекло. Той е помолил своя приятел – барон Карл Щефан Либенберг, да продаде всичките му имоти и ценни вещи и със спечеленото да погаси дълговете на баща му. Лиза, която не знае нищо за сериозните финансови проблеми на семейството, все още живее в девически пансион.
На терасата на господарската къща младата циганка Маня пее меланхолична песен за щастието. Пристига непознат, който се представя за барон Карл Щефан Либенберг и иска да види управителя. Маня отива да намери Тасило. Когато двамата мъже се срещат, Тасило моли приятеля си да пази в тайна самоличността му. Карл Щефан му докладва, че е изпълнил молбата му, продал е всичките му имоти и е платил дълговете на семейството му. Но баронът се пита не би ли могъл младият граф да помоли за помощ своята богата леля? Никога – казва гордият Тасило. Освен това, в момента той се чувства като у дома си в това прекрасно имение, където освен всичко има възможността да спечели достатъчно пари за зестрата на сестра си. Въпреки това, Тасило тъгува за предишния си живот в столицата и за своите приятели. Той моли Карл Щефан „да предаде поздравите му” на Виена. Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на графиня Марица, идва, за да обяви, че графинята пристига, за да отпразнува в имението своя годеж. Името на годеника звучи доста странно, почти оперетно – барон Коломан Жупан! Но ето че се появява и самата графиня. Хората от имението поздравяват господарката си с песен, а Марица, трогната от циганските цигулки, им отговаря с огнен чардаш. Младата графиня мечтае да изпита щастие в любовта. Марица благодари на принц Популеску за подготовката на годежа й, но казва, че за жалост, годеникът й е възпрепятстван и няма да дойде. Точно в шест часа двамата ще отпразнуват събитието – тя в имението си, а той – в неговото. Тасило се представя и Марица го приема благосклонно. След малко обаче се оказва, че графинята познава неговата сестра Лиза и я е довела в имението на гости. Тасило е ужасен от мисълта, че може да бъде разкрит, а Марица тълкува смущението му като вероятна любовна връзка между него и дъщерята на предишния му господар. Марица влиза в къщата с гостите. Но как трябва да се държи Тасило със сестра си? Карл Щефан му предлага да й разкаже цялата истина. Ето че идва и Лиза, която вече е научила, че Марица е наела бившия иконом на тяхното имение. Когато момичето разбира, че „икономът” е не кой да е, е собственият й брат, тя пък решава, че Тасило сигурно е влюбен и иска да подложи любимата си на изпитание, без да бъде разпознат. Тасило просто не може да й причини мъка, като й разкаже за всичките им семейни проблеми, но все пак я моли да запази тайната му. Лиза с охота се включва в „играта”. Щастливи от срещата, Лиза и Тасило си припомнят хубавите моменти от детството. След като двамата отиват в градината, Марица излиза на терасата с един от приятелите си. Тя признава, че всъщност не е сгодена и няма никакъв барон Жупан. Просто е публикувала във вестниците обява за мнимия си годеж с името на прочутия герой от оперетата „Цигански барон”, за да парира набезите на досадните си обожатели, които според Марица преследват само парите й. В този момент обаче за всеобща изненада прислугата обявява идването на барон Коломан Жупан от Варашдин. Ужас! „Но Вие не съществувате!” - възкликва Марица. „Както виждате, майка ми е решила този въпрос другояче” - отговаря баронът. Истинският Коломан Жупан е разбрал за своя „годеж” от вестниците и се е втурнал към красивата си годеница, в която тутакси се влюбва. Но може би все пак има някакво объркване на имена? Напълно невъзможно – казва Жупан, защото той е последният от техния род. „Ела с мен във Варашдин” – кани той Марица, която с огромно усилие успява да обуздае буйния темперамент на младия барон. В къщата започва тържеството по повод годежа. Тасило остава сам на терасата. Обзет от тъга, той си припомня времената, в които е бил „прекрасен рицар на чардаша”. Всъщност, Тасило също се е влюбил в красивата си господарка от пръв поглед. Той не забелязва, че докато е пял, Марица тихо е излязла на терасата, последвана от цялата компания. Графинята моли иконома си да изпее песента отново – за всички нейни гости. Но гордият граф отказва – той не е палячо, който да забавлява господарите. Ядосана, Марица веднага го уволнява. За да спаси ситуацията, Жупан предлага всички да отидат до близкия град, да се позабавляват в заведението „Табарин”. Гостите възторжено приемат идеята, но докато всички се приготвят за път, циганката Маня предсказва на Марица, че в рамките на следващите четири седмици ще се влюби в красив мъж от благороден произход. Объркана и трогната от предсказанието, Марица решава да остане в дома си. Гостите й тръгват без нея. Тасило идва, за да си вземе сбогом, но Марица вече е в много по-добро настроение. Тя отменя уволнението и му предлага да бъдат приятели. Сега вече Тасило е готов да изпее своята песен отново – само за Марица.
Второ действие
Четири седмици по-късно графиня Марица и нейният иконом се разбират прекрасно. В имението отново идва Коломан Жупан и вече е очевидно, че Лиза харесва елегантния и жизнерадостен млад барон. Да, въздиша той, само да не беше Марица... „И какво от това” – пита Лиза, а Жупан пее „Искам да мечтая за теб” и девойката щастливо се присъединява към любимия. Тасило иска да говори с Марица за бизнеса, но тя намира темата за ужасно отегчителна. Графинята се чуди защо човек като управителя на имението й има толкова нежни и добре поддържани ръце – на истински аристократ. Марица не иска да знае нищо за финансови и икономически проблеми. Тя иска да се забавлява заедно с Тасило – като че ли той е от нейната класа и с нейния ранг. Икономът би бил щастлив да прекарва времето си с Марица, но също така й казва, че тя сама пречи на щастието си, защото не се доверява на нито един мъж. Марица е съгласна, но... Ако си представим, че тя е лудо влюбена и... Да си представим – само да си представим, че именно той е обектът на нейната любов... Какво би казал Тасило? „Небеса, какво се случи днес, та съм тъй благословен!” – би ликувал той. Марица и Тасило започват да танцуват. След малко икономът се връща към реалността и отива да работи. Влиза Жупан, но Марица го приема доста хладно. Тя не иска да се омъжва за него. Жупан от своя страна казва, че бракът им е невъзможен, защото адвокати са му представили завещанието на дядо му, според което той е длъжен да се ожени за бедна девойка, иначе няма да получи наследство. Марица е много облекчена, но напуска стаята гневно, когато Жупан й казва, че би могла да му даде всичките си пари. Идва Лиза и Жупан въодушевено й разказва, че между него и Марица всичко е свършено. От реакцията на момичето той разбира, че Лиза е влюбена в него. И въпреки, че все още говорят със заобикалки, двамата вече са убедени, че принадлежат един на друг.
Пристига принц Популеску заедно с цялата трупа на „Табарин”. Ако Марица не иска да дойде при тях, те ще отидат при нея, за да празнуват отново. Веселие и радост цари в залата, а мрачният Тасило остава отвън. Той решава да напише писмо на приятеля си Карл Щефан. Марица идва при него, защото се чувства по-добре тук, отколкото с всички гости вътре. Тасило й разказва за миналото си и едва не й признава истината. Но Марица, която чувства, че той все повече я привлича, иска да чуе какво би й казал, ако тя беше бедно момиче. Той я притегля към себе си и пее „Кажи да, моя любов, кажи да”. Марица блажено се отпуска в прегръдките му. Прекъсва ги принц Популеску и Тасило веднага изчезва. Принцът ревнува и казва на Марица, че е видял Тасило да целува графиня Лиза. И освен това, изглежда този „иконом” крие истинското си лице. Върхът на всичко е, когато Марица случайно открива писмото на Тасило до Карл Щефан и прочита редовете, в които Тасило пише, че не иска да почива, докато не достигне целта си – зестрата и по-добро бъдеще. Сега Марица е убедена, че Тасило също иска само парите й. Но той е сгрешил, избирайки точно нея за жертва!
Гостите пристигат, танцувайки. Измамена и огорчена, Марица през сълзи демонстрира веселие, като пее и танцува чардаш. Когато идва Тасило, тя се отнася с него изключително пренебрежително, като с лакей. Сега тя знае кой всъщност е той и гневно хвърля в краката му голяма сума пари. Дали сега икономът е достигнал целта си? Само че Марица иска да се знае, че му е дала парите при едно условие: Тасило никога повече не трябва да говори за любов в нейно присъствие! Отчаян, Тасило приема парите. Наранен точно колкото Марица, той също пее чардаш преди да си отиде. После хвърля всичките пари на циганите, които са му акомпанирали. Марица си припомня предсказанието на циганката и в този момент Тасило отива при Лиза: „Сестричке, ти ще бъдеш щастлива вместо мен” – казва той и двамата си тръгват, хванати за ръце. Гостите са поразени – Лиза е сестра на Тасило! Марица трудно осъзнава колко е щастлива всъщност – сега тя вече знае, че Тасило й е верен.
Трето действие
На следващата сутрин. Цялата компания все още празнува, но Марица изведнъж осъзнава, че вече няма иконом и сама трябва да се грижи за всичко в имението. Младата жена никак не обича да работи, затова решава, че ще отложи делата и тази вечер всички ще отидат в града да празнуват и да танцуват чардаш. „Тъмнокосо момиче от пустата” – пеят Марица, Популеску и Жупан, за да се настроят за вечерта. Двамата мъже отиват в стаите си, а Тасило влиза, за да се сбогува с Марица завинаги. Тя се опитва да стопи леда помежду им, но и двамата са твърде горди, за да говорят открито. Тасило горчиво се оплаква от това колко е трудно да имаш работа с жени, въпреки че в крайна сметка човек не може да живее без тях. Лиза казва на Жупан, че е съвсем бедна. Реакцията му е неочаквана – какво щастие! Сега двамата могат да се оженят и да спазят условието на завещанието му. Той отново пее „Ела с мен във Варашдин”, но този път момичето с удоволствие приема предложението. Пристига Карл Щефан, който казва на Тасило, че богатата му леля е закупила обратно всички имоти на фамилията. Графът отново е състоятелен и вече е достоен за Марица. Карл Щефан се опитва да го убеди да говори открито с нея, но Тасило възкликва: „Как мога просто да й кажа, че я обичам!”. Марица обаче е чула последните му думи – вече нищо не може да попречи на щастието им. Влюбените се прегръщат и пеят: „Кажи да, моя любов, кажи да!”.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
