На 4 и 11 ноември – първа и втора част на радиодраматизацията по един от най-пророческите романи в световната литература.
Рей Бредбъри пише "451 градуса по Фаренхайт" през 1953 година на машина под наем в обществената билиотека по ръчни записки и бележки.
Оригиналното заглавие на романа е било "Пожарникарят", но когато авторът позвънява в местния противопожарен участък с въпроса при каква температура се самозапалва хартията, отговорът е „451 градуса по Фаренхайт”, което и решава заглавието.
Рей Бредбъри казва за себе си: Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн", ми е майка.
А всъщност е потомък на Мери Бредбъри, обвиняема в процеса срещу Салемските вещици през 1692 година, но успяла да се спаси от бесилката. Майка му е шведска емигрантка, а баща му е работел като кабелен работник в електроснабдяването и телефонните компании.
Рей Бредбъри не получава висше образование, но още от малък чете и пише и прекарва много време в обществените библиотеки. Истинска популярност постига при излизането на сборника му "Марсиански хроники" през 1950 година.
Рей Бредбъри твърди, че не пише научна фантастика. Казва, че е написал само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Според него научната фантастика е изобразяване на реалното. И ако сега се огледаме, дали действително вече не живеем в 451 градуса по Фаренхайт – температурата, при която горят книгите, изкуството, човечността. Прословутата сентенция на Бредбъри: Не ме е страх от роботите, а от хората е все по-ясна. Ние, хората, избираме в какво да се превърнем. Правим този избор всеки ден. Всяка минута. А светът около нас изобразява нашите избори…
