С Ива Стоянова се познаваме от години. Тя е и първият мой гост в предаването „Повтори фантазията”, който познавам от детството си. Още тогава тя беше все така забавна, занимателна и бъбрива в добрия смисъл на тази дума. Все искаше да разкаже някоя история, а вече много други се въртяха в главата й, чакайки своя ред. Но аз ще ви цитирам един картък момент от нашия разговор пред микрофона на „Повтори фантазията”, който я характеризира най-добре. И той не е спомен от нейното детство, а от една новогодишна вечер на нейното семейство, на съпруга й, и на двете й прелестни момичета:
Случи се така, че не се организирахме с моя съпруг да празнуваме някъде навън и си останахме в последния момент вкъщи в новогодишната нощ. Нямахме време за особени приготовления, решихме менюто в движение, и двамата бяхме уморени от последния работен ден преди празника. Тогава изкарахме една незабравима нощ обаче, защото бяхме всички заедно у дома. Разказвахме си смешни истории, забавлявахме се, по някое време със съпруга ми се гушнахме на канапето, а момичетата все бъбреха ли бъбреха! Този пример за семеен уют и любов искам да наследят от нас, защото съм убедена, че не с възпитание, а с личен пример се отглеждат деца.
Чуйте разговора с журналистката Ива Стоянова, гост в „Повтори фантазията”, разговор, който и мен завърна в щастливите детски дни!