Екипът на седмичното обзорно предаване „Метроном” следи музикалния живот в страната. Не пропуска изявите на българските музиканти по света. Всяка седмица анонсира предстоящите концерти, а след това с отзиви, рецензии и записи представя концертите за слушателите. Важна част от стратегията ни са преките предавания и включвания по време на концерти и спектакли (които разбира се са в четвъртък след 19.30 часа).
Тук е и мястото, където може да се чуе професионална музикална критика. В летните концертни версии се излъчват записи от значими оперни, камерни и симфонични събития. Предаването е възможност за слушателя, който не може да отиде в залата да следи музикалния живот.
Всички тези приоритети ни дават самочувствие да предоставим време на музикантите да говорят както за успехите, така и за проблемите – свои и на цялата гилдия.
Рубриката „Трибуна Метроном” дава възможност на видни интелектуалци и млади хора, отдадени на изкуството, да представят своята гледна точка. Това е своеобразна равносметка – и субективна, и обективна, за случващото се през последните 20 години – не само в музикалната, но и в цялата ни културна действителност: придобивки, загуби, настояще. Някои от гостите дори се осмеляват да помечтаят, че и у нас на фестивалите ще гостуват най-големите оркестри, изпълнители и диригенти, а българските музиканти няма да се чувстват като Пепеляшки – поканени, само защото от обич към Родината и публиката, не искат достоен хонорар.
17 октомври 2013 г.
Позиция на Марио Николов, директор на ДМТ
Изявеният български тенор и режисьор Марио Николов е новият директор на ДМТ – сцената, от която започва бляскавата си кариера. Той приема това предизвикателство като част от професионалния път, който трябва да извърви.
„Този пост не е професия, а отговорност, поета за определено време” – казва Марио Николов. Повече за неговата позиция за статута и бъдещето на трупата от разговора му с Цветелина Начева.
4 юли 2013 г.
Драгомир Йосифов за Димитър Ненов и Съюза на българските композитор
„За мен идеята да се изпълнява Ненов е винаги актуална. Той е високо оценен композитор, издигнат почти на пиедестал. Въпреки това, творчеството му не е много познато и най-вече вокалните му произведения, които съставляват повече от половината му творби” – думи на Драгомир Йосифов преди концертното изпълнение на камерни песни на Ненов от солистки на Смесения хор на БНР през месец март т.г. Последва и студиен запис за фонда на БНР. Това е поводът да поканим в „Трибуна Метроном” композитора и пианиста Драгомир Йосифов, още повече,че тези записи се появяват по време когато много видни български композитори се отказват от членството си в Съюза на българските композитори – институцията, която трябва да пази българските ценности. Да припомним, че Ненов е сред основателите на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика” (1933 г.), като заради творчеството си и активната обществена дейност се превръща във водеща фигура за българската музика и цялата българска култура. Какво мисли по тези въпроси – от интервюто на Цветелина Начева, а „Трибуна” по темата „Метроном” ще организира в началото на сезона.
22 юни 2013 г.
Даже твърде късно...
Писмо-отказ от членство в Съюза на българските композитори на Драгомир Йосифов
Преди време постъпих в Съюз на – доколкото разбрах – композитори. С настоящото писмо прекратявам членството си в съюз на неизвестно какви.
Причините за напускането ми са няколко:
1. Несъгласие с генералната преориентация на СБК към примитивното, утилитарното и „забавно”-то.
2. Потискащото ме разминаване с много от членовете на СБК в представите за ценно, красиво и напредничаво в музикалното изкуство. Смутен съм и от проявите на непоколебима самомнителност и естетическа слепота.
3. Нежелание да споделям членство в една и съща организация с няколко лица, чиито изблици на лошо възпитание намирам за недопустими в цивилизована среда. Жалко, че сред тях са и мои (непреки) преподаватели. Непоносимост към атмосферата, състояща се хем отвизантийски интриги, хем от коньовичарско мъжество; непоносимост към мисловното зацикляне, към втренчеността в материалното, в далаверата. Вкопчването в някакви материални привилегии като в последен знак за принадлежност към композиторския цех. Намирам за обидна претенцията композиторът да е удостоен с някакви специални привилегии и регалии извън главната – тази да умее да композира и възможността да бъде изпълняван.
4. Към това добавям и възмущението си от опитите да се диктува на секция „Музиколози” как да слави творчеството на секция „Композитори”. И още – от административния терор спрямо щатните служители на СБК.
5. Не приемам опитите да бъде подло демонизирано предишното ръководство на СБК, част от което бях и чиито политики и действия споделях, споделям и сега. Не приемам оскърбителната кампания лично срещу Велислав Заимов. Това ми отношение би останало непроменено, който и друг да би имал злощастието да се окаже на негово място.
6. Несъгласие с начина на избор на нови членове, както и с критериите и вкуса, проявявани при повечето избори напоследък. Чрез тези безумни избори „новият ред” си отглежда пета колона.
7. Унизителните за нормално образования и възпитан член на СБК публични прояви на настоящия му Председател – пресконференции,телевизионни интервюта, речи пред различни форуми, раздаване на отличия на одиозни и дилетантски фигури по свое усмотрение. Такива фарсове не са по мой вкус. А и намирам за долно да се възползваш от нечия сенилност за своя полза или забава.
8. Многобройните престъпвания на Устава на СБК, както и на волята на ОС, изразена в гласувани от него решения.
9. Пречките, издигани пред основната – поне по мое разбиране – дейност на СБК: концерти, разпространение на новата, и в частност – българска музика, запазване и актуализиране на наследството, звукозаписна дейност, издателска дейност, международни контакти с организации, занимаващи се с нова музика, подготовка, съхранение и разпращане на изпълнителски материали, създаване на форум за нова музика, подпомагане дейността на ансамбли и отделни изпълнители, застъпващи каузата на новата българска музика.
Бесовете в СБК са пуснати (за пореден път), въздухът нетърпимо се спарва. Странният сън на разума и логиката ражда актуалното положение в Съюза. Властва дух на реваншизъм, страх, кулащина и маразъм. Боя се, че замисленият от академика на БАНИ Петър Льондев „алманах” за юбилея на СБК ще се превърне и в прощална въздишка. За което не съжалявам с оглед на очевидната липса на нормална перспектива пред въпросния съюз.
Беше ми приятно.
Сърдечни поздрави
22 юни 2013 г.
Писмо-отказ от членство в Съюза на българските композитори на Велислав Заимов
Уважаеми колеги,
През последните две години Съюзът се занимава предимно с доклади, устави, адвокати, становища, сплетни, фалшифициране на документи, анонимни писма, клевети и доноси, включително и до полицията (за забавление на полицаите, на което бях свидетел).
Силно е занижена концертната дейност с множество провалени прояви, а международната, звукозаписната, издателската, архивната и информационната дейности са направо останали в миналото.
Когато Съюзът не изпълнява предназначението си, към него се губи интереса от страна на обществеността и от страна на самите композитори. Това е първата стъпка към унищожаването му и в последствие – към разграбването му. Сценарият не е нов; той е още от началото на деветдесетте години на миналия век. Ще припомня само няколко идеи в тази насока, които се внушаваха през годините:
- да бъде продаден въздуха над сградата
- администрацията да бъде преместена в завещания апартамент от Мара Петрова, с цел да бъде отдадена цялата сграда под наем
- да бъде назначен икономист за главен секретар
- председателят да получава заплата
- намаляване броя на служителите и най-вече на тези, свързани с творческата дейност; това се постига и с лошо отношение към тях и създаване на интриги по между им
- назначаване на адвокат, което е вече факт, със заплата от 750 лв. Този адвокат прибра и още 1500 лв. за съставяне на нов, не особено грамотно написан и безсмислен устав.
Най-после този сценарий намери благоприятна почва в лицето на мнозинството от „петимата” в Управителния съвет и на членовете на Контролния съвет. Тези хора вече шест общи събрания (30.06.2012., 06.10.2012., 01.12.2012., 26.01.2013., 27.04.2013., 22.06.2013.) занимават съюзните членове с измислени от тях и раздути проблеми за имоти и документи.
Това вече не е творчески съюз; не е творчески и защото мнозинството от подклаждащите напрежението твърде малко, а някои от тях – никак, не са свързани с творческата дейност на Съюза. Нещо повече: те дори ненавиждат тази дейност, в която не биха могли да участват.
През изминалите две години таях малка надежда, че здравият разум, почитта към миналото и отговорността към бъдещето на българската музика ще надделеят; надявах се и затова понесох всевъзможни унижения, обиди и клевети. Сега вече, след тези упоменати шест общи събрания и след многобройни заседания на Управителния съвет, виждам, че положението е безизходно и каузата, на която отдадох дванадесет години с ежедневни усилия и не малко лишения, е напълно изгубена.
При тези обстоятелства и факти не бих могъл повече да бъда член на Съюза на българските композитори.
20 юни 2013 г.
Писмо-отказ от членство в Съюза на българските композитори на Артин Потурлян С настоящето писмо ви уведомявам, че прекратявам членството си в СБК.
Възмутен съм от гнусната клеветническа кампания, която се води вече трета или четвърта година срещу бившия председател Велислав Заимов и предишното ръководство на СБК и трови атмосферата в съюза. Намирам за патологично явление противопоставянето и провалянето на творчески значими дейности само защото са били осъществявани или предлагани от членове на предишното ръководство.Удивен съм от раздразнението и досадата, която предизвика активната международна дейност по време на двата предходни управленски мандата. Вероятно за някои е много дразнещ и симфоничният концерт с творби на В. Стоянов, П. Стайнов, Д. Ненов, П. Владигеров, Л. Пипков, Ц. Цанков в Белград, 1937 г., организиран от Дружество на българските компонисти „Съвременна музика”!?
Не приемам драстичното принизяване и изкривяване на критериите за композиторско творчество, пренебрежителното отношение към камерната и симфонична музика, към съвременния музикален изказ. При избора на нови членове в решаващ аргумент в полза на кандидата се превръща изпълнението на произведения на членове на СБК, от които естествено той е и предложен, от ръководения от него (кандидата), примерно, детски хор или, да кажем, фолклорен ансамбъл. Всичко друго необходимо е на втори план. Така СБК превръща „композирането” в най-лесната и „демократична” музикантска професия.
Не съм привърженик на „новия път на развитие” на СБК, помпозно обявен от г-н Председателя при неговия избор и на пресконференцията за НБМ 2012. Привърженик съм на пътя поет от Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика”, път, който следваше и предишното ръководство на СБК. Този път тържествено беше обявен за „погрешен” от г-н Председателя, вживяващ се в ролята на нов Месия. „Новият път” на г-н Председателя заключи вратите на. СБК пред нашите най-верни и всеотдайни изпълнители и широко ги отвори за адвокатска кантора, счетоводна фирма, хаос, безпринципност, своеволия, лицемерие, интриги, демагогия; неуважение към Устав, правилници, решения на Общото събрание; високомерие, грандомания, шумна самореклама, арогантна агресивност, злословия, нетърпимост...
Разбиранията ми за творчество, морал и колегиалност сериозно се разминават с тези на сегашното мнозинство, което съзнателно или пасивно-неосъзнато налага своя модел на поведение и отношения в СБК.
При тези условия членството ми в СБК е невъзможно.
28 февруари 2013 г.
• Яна Дешкова начело на симфоничния оркестър в Аалборг, Дания
„Концертмайсторката на Симфоничния оркестър в Аалборг, Дания, е млада дама със слънчево излъчване на щастлив човек”. Казва Яна Дешкова и заявява: „За мен e успех когато си щастлив... мога да си позволя да участвам в проекти просто заради удоволствието. Понякога заради високото професионално ниво, понякога заради хората, които срещам, понякога заради мястото, града, държавата...”.
Тя е част от младото поколение български артисти, които се чувстват граждани на света. Професионалното развитие на Яна Дешкова е повлияно и от майсторските класове и творчески срещи с Пинкас Цукерман, Садао Харада от струнен квартет „Токио”, Андреас Райнер от квартет „Розамунде”. Като първи концертмайстор в Аалборг, Яна представи организацията на работа там и проблематиката в музикалната култура тук и там. Чуйте интервюто на Елена Хубанова.
• Мартин Пантелеев между София и Кейптаун
„Всеки следващ концерт е вълнуваща крачка в развитието и усъвършенстването ми като личност и музикант” – казва главният диригент на Софийската филхармония Мартин Пантелеев. Той е дирижирал Берлинските симфоници, Нидерландския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Амстердам, а след като през март 2011 изнесе 19 концерта в САЩ с Филхармоничния оркестър на Кейптаун стана и негов главен гост-диригент. Той се отнася с много страст и отговорност към всичко, което прави. А какво е то ще чуете от интервюто на Милен Панайотов с талантливия българин.
21 февруари 2013 г.
Людмил Ангелов за българските класици
Изключителен съвременен пианист-виртуоз, носител на многобройни награди, музикант с обществена позиция - Людмил Ангелов гостува в Метроном, за да представи как социалните мрежи могат да бъдат нови пътища за възпитание и разпространение на музикални ценности.
Преди година той създаде профил на българския композитор Панчо Владигеров, към който се присъединиха над 1500 души, предстои профил и на Веселин Стоянов, а през 2013 година английската компания Toccata Classics ще издаде и разпространи интеграла на петте клавирни концерта от българския класик Панчо Владигеров, съвместен проект на Министерството на културата и на БНР, осъществен от Людмил Ангелов, Симфоничния оркестър на БНР и диригента Найден Тодоров.
14 февруари 2013 г.
Мисията на твореца – Цветана Бандаловска
„Най-накрая се сбъдна мечтата ми да пея Татяна” – каза за „Метроном” оперната прима Цветана Бандаловска след един от спектаклите на „Евгений Онегин” от Чайковски в Софийската опера. Това бе копродукция с Букурещката национална опера, постановка на румънския режисьор Йон Карамитру. Освен прекрасен изпълнител на тази партия и открояващ се солист на Националния ни оперен театър, Цветана Бандаловска е и музикант с изявена гражданска позиция. Каква е мисията на твореца според нея ще чуете от интервюто на Елена Хубанова с певицата.
7 февруари 2013 г.
Тема с продължение – Европейска столица на културата 2019
В проблемната рубрика „Трибуна Метроном” продължаваме разговора на Милен Панайотов със социолога Любомир Кутин по темата за кандидатурата на няколко големи български градове за културна столица на Европа през 2019 година. Към този разговор се присъединява и Даниела Ханджиева, артистичен директор на фестивалните програми на ФМ Класик с мнение за подготовката на София за тази кандидатура и тяхното участие в тях. Към тези сериозни мнения добавяме и два записа от музикалния живот, като част от подготовката на София.
31 януари 2013 г.
Европейска столца на културата 2019
Любомир Кутин, доктор по социология, говори за инициативата „Европейска столица на културата”: какви ползи може да донесе на градовете, които ще кандидатстват през 2019 година в културно, социално и икономическо отношение и до къде е стигнала подготовката у нас.
24 януари 2013 г.
Тема с продължение – Кузман Попов
В проблемната рубрика „Трибуна Метроном” продължава срещата с оперния режисьор Кузман Попов, който в разговора си с Елена Хубанова разкрива принципите на оперната режисура, които е следвал в своята кариера, и говори за работата си върху български заглавия, сред които „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев.
17 януари 2013 г.
Режисьорът Кузман Попов за статута на българския творец
Главният режисьор на Варненската опера за обучението си в „Комише Опер”, Берлин, за пътя, който всеки български музикант избира – да работи у нас или в чужбина, за уважението и взискателността, които всеки творец трябва да има към себе си и към работата си.
10 януари 2013 г.