Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На днешния ден през 1925 г. в България е извършен най-големият кървав атентат в нашата история. По този повод разговаряхме с историка от СУ „Климент Охридски” Борис Стоянов. „Да припомня, че до атентатите в Мадрид това е най-големият атентат въобще в европейската история. Той е извършен в следобедните часове по време на опелото на един застрелян генерал (Константин Георгиев), чието опело е трябвало да събере политическия и военен елит на страната. От заговорниците дори са били изпратени фалшиви покани на политици, генерали, висши полицаи. Без съмнение целта е била да се обезглави политическото и военно ръководство на страната, от което да се възползват най-вече комунистите, левите земеделци, анархистките за създаване на революционна обстановка в страната, а по-късно и въстание за завземане на властта. За радост това не се случва по стечение на редица обстоятелствата. Всъщност атентатът е подготвен от военното крило на комунистическата партия, начело с Коста Янков, на задграничното бюро, с огромна помощ от Съветския съюз. Атентатът е бил едно доста скъпо начинание – близо 400 хиляди лева са изплатени за подготовката и за участниците в атентата. Извършителите са двама души – Никола Петров (Васко) и клисарят Петър Задгорски. Те поставят в купола на катедралата взривно устройство за събаряне на купола, който е бил над ковчега. Целта е да бъде избит целия министерския съвет, начело с премиера Цанков, с царя, с генералитета. Близо 12 генерали, действащи и от резерва, са убити, както и няколко народни представители. Спекулира се по въпроса за отсъствието на царя, но по-скоро замисъл в отсъствието му няма. Най-спекулативната теория е, че комунистите, които са били във връзка с ген. Жеков, уведомяват царя за този атентат и затова той не присъства. Предполага се, че ген. Жеков е очаквал да се възползва от ситуацията, но всичко си остава в рамките на спекулативните теории. Жертвите от атентата са над 130. Над 400 човека са ранените, част от които по-късно умират. На опелото е имало много хора около катедралата и атентаторите са знаели това. Още от Ленин знаем, че революцията изисква жертви и комунистите не са се колебали да вземат и невинни жертви и така да предизвикат голям отзвук на събитието. В България такава практика е позната в историята и преди това, но по-скоро до Първата световна война е характерен индивидуалният терор. Масовият тероризъм е след този период, като резултат от цялата брутализация на политиката по света. Обществото реагира остро на този атентат, но по-остро реагират властите, които въвеждат военно положение още на 17 април. С пълна сила се прилага приетият година по-рано Закон за защита на държавата. Започват масови преследвания на комунисти, на леви земеделци, на анархисти (т.нар. единофронтовци). Тези преследвания засягат и лявата интелигенция – Гео Милев, Йосиф Хербст, Румянцев, Христо Ясенов. Провеждат се масови процеси. В Шумен се провежда такъв процес с над 400 обвиняеми, искат се 130 смъртни присъди. По тогавашни данни над 1000 души са жертва на този т.нар. бял терор. Убивали са и без присъди, дори до 1926 година, което е било отговор на „червения” терор, виновен за смъртта на 352 души след действията на комунистите. Историята е страшна, но не бива да я забравяме.”
