С участието на Анастас Стефанов, политически анализатор и докторант в СУ, и с Иван Георгиев, икономически анализатор. Тръгваме от бюджета.
Иван Георгиев: Решението правителството да може да поема външен дълг до 1 млд. лева ще доведе до увеличаване на разходите му по трупане на нови задължения. Както видяхме, на последната емисия на държавен дълг МФ се канцелира аукционът и имаше спекулации, които можем да приемем до някаква степен за меродавни. Той беше канцелиран заради увеличаването на разходите по дълга. Едно увеличено търсене на дълг от държавата неминуемо ще доведе до допълнително увеличение на разходите, особено ако политическата ситуация не се стабилизира. Освен това средствата по актуализирания бюджет според мен не бяха насочени в правилната посока. Цялостната идея не беше мотивирана достатъчно добре от правителството. Примерно, твърдения за сериозно неизпълнение на приходите се оказаха неверни според самото Министерство на финансите според публикуваните вчера данни. Имаше много добра експертна опозиция от икономисти, което даде възможност да се формира почти единно мнение, което не беше чуто от правителството и парламента. Съмненията и безпокойствието ми от насочването на средствата. Значителна част от планираните разходи ще отидат в социалната сфера. Няма нищо лошо, но в икономическата професия има възприето мнение, че тези разходи са по-скоро някакъв вид консумация. Т.е. в дългосрочен период има тенденция да нарастват и да се стигне до т.нар. социална държава. Това води до трупане на дефицити, до дългове и дърпа цялата икономика надолу. България се слави със своето неефективно използване на държавни средства. Доста икономисти са на мнение, че актуализация в увеличаването на дефицита не бе нужна. При актуализацията трябва да се намалят разходите, защото винаги има възможност за оптимизиране на разходите и преструктурирането им от едно перо в друго.
Анастас Стефанов: Аз лично бих искал, когато разглеждаме актуализацията на бюджета, да припомня, че тя е направена от финансов министър, от който се разграничиха и от самата политическа партия ГЕРБ. Т.е. имаме основание да мислим, че налице са били някакви обстоятелства да се помисли за отпускане на коланите. Многократно са цитирани проблеми относно връщането на ДДС, разплащането на държавата с частния бизнес по реда на обществените поръчки. Държавата е основният купувач на стоки и услуги и на строителството. В този смисъл глътката въздух за малкия и среден бизнес. Колкото до социалните сметки, предвидени в актуализацията, правителството прекалено рано заради характера на конюктурата на политическия процес, започна да носи своята отговорност. Правителството просто поиска да носи тази отговорност и чрез свой бюджет. Това беше предтеча към подготовката на есенния бюджет, заявка за поемане на отговорността още преди есента. Ако не беше така радикална политическата обстановка, най-вече в столицата, може би правителството щеше да предпочете да се оплаква от наследството, както правеше ГЕРБ почти 4 г. При една спокойна обстановка, колкото и да е лош бюджетът, правителството щеше да изчака новия бюджет. Аз се солидаризирам с мнението на икономистите, че тази актуализация не беше толкова добре аргументирана. По отношение на политическия облик на седмицата: В последните 50 дни на протести, пресечните точки на диалог с властта липсват. Налице е една демонстрация и от двете страни да показват явно неразбиране на другата страна. Протестиращите показват непримиримост, просто защото София така е решила. Другата особеност е, че някак свикнахме през последните месеци да разглеждаме националния протест в контекст на софийски протест. Все пак да не забравяме, че правителството и парламентът са на националната държава. Т.е. и двете страни имат някаква вина този диалог да не се състои. Трябва да споменем и другия съществен фактор. Този протест продължава вече 50 дни, но си остава без лидери. Протестиращите отложиха това за есента. Как да се осъществи диалог без авангард на протестите? И сега за новата роля на ГЕРБ. Можем да поздравим Борисов за новата му роля на партиен лидер. То показа, че останал без държавни постове, за него вече най-важна е партията. Така показа и решителността си да опази целостта на партията си, да втвърди електората си, като се лиши от видни свои фигури, като тази на Фидосова. Налице е видимо напрежение между него и г-н Цветанов. Г-н Борисов може би трябва да го поздравим, защото започва лека-полека да рационализира политическото си поведение от гледна точка на своите интереси. Виждайки обществено-политическите процеси, той поиска избори през май, с което излезе една крачка пред протестите.
