Като „най-влиятелният, предизвикателен и поетичен драматург на своето поколение” е определен Харолд Пинтър от Майкъл Билингтън, един от най-сериозните му изследователи в The Guardian. И още: една от най-характерните особености на Пинтър е способността му да създаде драматична поезия от ежедневната реч. И още: единственият сериозен съперник на Пинтър по размер на влиянието сред драматурзите от изминалия век е Самюъл Бекет.
Записът на „Последна чашка” е от 1995 година. Превод: Галина Томова-Станкева. Редактор: Даниела Манолова. Режисьор: Христо Симеонов Риндо. Музика и саунд дизайн: Асен Аврамов. С участието на Валентин Ганев, Богдан Глишев, Вeлислава Стоянова и Димитър Стоев.
„Последна чашка” (One for the road) е една от първите пиеси на Пинтър, в която се усеща интерес към политиката. Сценичната премиера е била на 13 март 1984 г. в Лирично Студио Хамерсмит в Лондон. Lyric Theatre Hammersmith е театър в лондонско предградие, построен през 1895. През 1966 е затворен, разрушен и буквално построен наново на почти същото си място. Гордее се с новаторските и революционни продукции. Има два салона и Лиричното студио (за 120 зрители) е малкото пространство за подслоняване на камерни продукции и гастролиращи трупи. По време на „Последна чашка” на сцената му е представена стая от къща с неопределено местонахождение. В този текст за първи път става дума за мъчения и убийства на политически затворници. Интересът на Пинтър към политиката е бил свързан с изтезанията на кюрдите в турските затвори в онези години. Според наблюденията на Галина Томова-Станкева скритото насилие и заплаха винаги са присъствали в пиесите на Харолд Пинтър, но от 1984 г. насам те придобиват политическа окраска. Разбира се, всичко това е имплицитно, ненатрапчиво, подмолно, но определено се усеща.
