В навечерието сме на един голям юбилей – 90-годишнината на диригента Добрин Петков, която се навършва на 24 август. Той е роден в 1923 година в Дрезден. Наистина, родителите му са били там по лични причини, но пък е знаменателно, че първата глътка въздух той поема в града, в който са дирижирали Шуман, Вебер, Вагнер, представяли са свои творби Берлиоз, Менделсон, Лист, а само четири десетилетия преди раждането му – Брамс, Чайковски, Дворжак, Рахманинов.
В началото, пътят му на музикант е трасиран от уроците по цигулка на неговия баща – Христо Петков, завършил във Франция право, но изучавал и цигулка. Затова и първото запознанство със сцената е като цигулар-вундеркинд. Изнася концерти на невръстна възраст не само в София, но и в страната и дори в Белград, където му акомпанира самият Панчо Владигеров през 1937 година. Две години по-рано там е и първата „международна изява” на диригента Добрин Петков, когато дирижира с голям успех две детски оперети.
Още едно много благодатно събитие – отпусната стипендия за Кралския колеж за музика в Лондон, макар само за двете предвоенни години. Това звучи като начало на щастлива приказка за един музикален принц, но продължението е известно и отдавна е станало символ на духовен подвиг, на лична жертва на олтара на изкуството или най-просто казано на ежедневна битка с всичко, което осъзнато или неосъзнато пречи да се случи истинското докосване до музиката.
Ако в началото съдбата му е поднасяла добрият шанс, то цялата дейност на диригента Добрин Петков, още от първите му прояви са един голям шанс за нашата музика, за цялата ни родна култура. Той е напълно наясно, че в средата на XX век, музикалното дело в България, особено в провинцията има нужда от възрожденско усърдие, но резултатите трябва да догонват съвременните критерии – друг път няма. И на 26 години той застава на пулта на току-що сформирания Русенски симфоничен оркестър и Русенската опера. И още тогава стават ясни неговите ползотворни посоки – успоредно с обучението на всеки един оркестрант и на оркестровото свирене, разширяване на репертоара, като в него веднага намират място, творби на големи, живи тогава композитори на XX век и специално място, задължително, за националната музика – най-новата и нейната класика, колкото и скромна да е тя по количество.
„Музикалните вечери” на програма Христо Ботев ще ви предложат документален запис на „Импровизация и токата” на Панчо Владигеров със Софийската филхармония и диригента Добрин Петков от Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе от 1965 година и още един документален запис със Софийската филхармония от 1981 година – Симфония № 3 на Йоханес Брамс. Трите последни части на Симфония № 9 на Бетовен ще звучат от концерт в Пловдив от 1983 година с Пловдивската филхармония, хор „Родна песен” от Бургас и солисти. Записът е от Златния фонд на БНР, както и гласът на Добрин Петков, включен в предаването и още кратък спомен на цигуларя Кеворк Мардиросян, като концертмайстор на Пловдивската филхармония в този период.
Как репетира Добрин Петков, как успява да увлече след себе си музикантите от оркестъра, как се проявява неговата пословична настойчивост и безкомпромисност, на която дължим толкова великолепни образци на изпълнителското изкуство, съхранени в останалите записи?
Спомените на оркестранти, работили дълги години с диригента Добрин Петков и преживяли неведнъж с него върховни постижения в оркестровото свирене и незабравими интерпретации с музиката на Шуман, Бетовен, Брамс, Шостакович, Барток, Стравински ще слушаме и на 27 август, вторник в „Студио Музика” с откъси от записи на диригента Добрин Петков.
петък, 23 август, от 19.30 часа
По публикацията работи: Силвия Тихова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
