Защо седми септември

Може би по-възрастните от нашите слушатели си спомнят, че седми септември беше рожденият ден на другаря Тодор Живков.
Писателят-дисидент Георги Марков е убит на 7 септември 1978 г. на път за Би Би Си. Той върви от дома си към автобусната спирка на моста „Ватерло” над Темза, когато внезапно усеща силна болка в десния си крак. Умира три дни по-късно. Тогава придобива популярност израза „български чадър”.
Това е една от тези грижливо прикрити акции на тайните служби, за които никога няма да научим истината. Разследването на Скотланд Ярд все още не се води приключено, продължават да излизат книги с журналистически разследвания, миналата пролет на „София филм фест” се състоя световната премиера на филма „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър” на германския режисьор Клаус Дексел, който представя нови разкрития по случая. 
Доста противоречива и спорна личност, Георги Марков е все пак единственият български дисидент наистина убит през тези вече далеч по-меки и по-малко репресивни времена, в които лагерите доста отдавна са затворени. Убит е на седми септември, рожденият ден на Тодор Живков и каквито и нови факти да излязат наяве, това ще продължава да звучи като подпис.
Но не разследването на фактите свързани с убийство вълнува автора на пиесата. Както винаги изненадващ и любопитен към света Георги Тенев се вълнува от друго. От момента на прекрачването, от вземането на решение, което е безвъзвратно и те води към съдбата, която ти е отредена. Всъщност хората, които вземат съзнателно подобни решения са много малко. Всички прекрачваме някъде границата след която връщане няма, но най-често не разбираме кога това се е случило.
Любимец на властта и човек разполагащ с привилегии, Георги Марков просто преминава границата със собствената си кола, без никой да го спре. И не се връща въпреки, че месеци наред е имал възможност да го направи без да има никакви неприятности. Последното нещо, което пише в България преди да емигрира е една пиеса, която се казва „Комунисти”. Това е държавна поръчка от най-високо място и по повод на някаква годишнина. За да събира материали е допуснат до засекретените полицейски архиви от преди 9 септември. Нещата, които намира там се отнасят до съдбите на млади хора, искрено вярващи и наистина загинали за идеята, в която вярват. „Комунисти” е талантлива, вълнуваща и искрена пиеса. Сигурна съм, че не си е кривил душата, когато я е писал. Пиеса, която ни показва човек, който продължава да вярва в комунизма. Само дето поръчителите не са останали много доволни. Неподправената истина не се харесва на никоя власт. Веднага след като пиесата му е отхвърлена на заседанието на Художествения съвет, Георги Марков подкарва колата си към Калотина.
За това разказва пиесата на Георги Тенев – за последните дни прекарани в станцията на писателите, за героите комунисти, които наистина са обсебили съзнанието на своя автор, за новините и утринната гимнастика, които се предаваха тогава по радиото, за съзнанието, че си жив и предчувствието за смърт. Поглед към нещата, който можете да приемете или да не приемете, но безспорно е интересен и преобръщащ представите.
Отдавна утвърден автор на драматургични текстове, тук Георги Тенев се представя с първия си режисьорски опит в аудиодрамата. Актьорският състав е на висота: Пенко Господинов, Елена Димитрова, Борис Луканов, Христо Живков…
Музика и дигитален монтаж Калин Николов.
И накрая, защо на осми септември? Защото осми септември е неделя. А радиотеатър можете да слушате всяка неделя от четири часа следобед по програма „Христо Ботев”.

неделя, 8 септември от 16.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!