Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Един милиард лева се изпаряват за една година от обществени поръчки” – подобни заглавия можете да откриете във вестниците от цялата изминала седмица. Как това да не се случва? Как намеренията да спечелите подобна поръчка да не са предварително обречени? Ще се опитаме да разберем това от Емил Савов, зам.-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, Йордан Кисьов от КРИБ, Жельо Бойчев – депутат от КБ и от Пламен Немчев от сдружение Център за обществени поръчки. Миналата година, още преди да влезе закона в сила, започна да се готви нов проект за изменението му. Сега екипът на вицепремиера г-жа Бобева търси компромис между това да се ограничи максимално корупцията, но и да не се затрудняват много организаторите на поръчките. Днес представители на МС заминават за Брюксел именно по Закона за обществените поръчки. Пламен Немчев Постижим е компромиса, който се търси, но за цялата тази история трябва доста време. Този закон е на 12-13 г. Всяка година по него има поправки, а в някои и по два пъти на година. Този закон не е българска измислица, такива има в цял свят. В ЕС има три директиви, които регламентират възлагането на обществени поръчки. Що се отнася до настоящите промени, в тях има много добри моменти. Има и текстове, за които трябва известно време, за да се прецени дали са добри и за двете страни. Не трябва да се забравя, че това е само един проект, който не е минал все още през комисиите на НС. На практика окончателен коментар може да се даде едва след това. По важно е откъде трябва да тръгнем в логиката на този закон.” Информация дойде от Центъра за борба с корупция – БОРКОР. Миналата година. над 20 х. договора от близо 6 млд., около 1 млд. от тези пари са отклонени. Само за последните 4 г. са реализирани поръчки за близо 31 млд. лева (10% от БВП), но с примери за впечатляващи нарушения. Ако тръгнем от изчезващите пари и нарушенията, какво трябва да се помени в закона?
Пламен Немчев Ще кажа, че винаги се притеснявам, когато се изнасят такива бомбастични цифри. Като се каже, че 1 млд. е изчезнал, това трябва да се докаже. БОРКОР да обясни къде са го намерили този милиард и ако е така защо няма подведени под отговорност хора? Нарушения има, но така изобщо не може да се говори. Въпросът е да се запушат тези пробойни в системата, които позволяват нарушенията постоянно да се повтарят. Това може да стане по три начина. Първо трябва да има публичност. Второ трябва да има контрол и то по-скоро превантивен, а не последващ. Третото най-важно нещо е законът да се прилага. Проблемите не са толкова в закона, а при прилагането. Не напразно ЕК казва, че трябва да се засили координацията и контрола. Тя не казва „променете закона”. Има и още един факт, който е радостен. За първи път се тръгна към анализ на приложението на закона. Странно е, че досега това го нямаше. Не можеш да промениш нещо без да го анализираш преди това. Аз ви казах, че десетилетие промени се правеха всяка година по закона. В конкретните предложения няма да навлизам, защото все още се обсъждат. Има и добри и не чак толкова добри предложения. Едни пишат закона в полза на бизнеса, други в полза на администрацията. Основното е, че трябва да има баланс. Прозрачност на процедурата и публичност в профила на купувача са добро предложение за всички. Има още много положителни неща. Моето разбира не е, че щом има закон, той трябва да е справедлив за всички.
Емил Савов Ние изпратихме становището на УС, което разгледа промените. За нас промените са доста едностранчиви и ще бъдат в ущърб на най-масовия възложител – общините. Като брой на обществените поръчки (не като обем), общините възлагат близо 80% от всички поръчки. Очакваме да се съкратят по време на възлагане процедурите и особено процеса на обжалване, който в момента се точи с месеци. От това губим пари от ЕС, тъй като не можем да се вместим в срока за безвъзмездна финансова помощ. Очаквахме промените да изиграят и малко възпираща роля на редица институции по сроковете. От тази гледна точка промени не видяхме. Притеснява ни и това, че този месец ЕП ще одобри нова директива за обществените поръчки и пак ще се наложи сериозно да прекрояваме закона буквално преди края на годината.
Йордан Кисьов Ще кажа, че и след поправките ЗОП позволява заданието да се подготви така, че да се фаворизира определен продукт или фирма. Не виждам да са взети някакви ефективни мерки. И още. Превенцията, която сега се въвежда в лицето на Агенцията за обществени поръчки е много хилава. Добри промени безспорно има, но има и доста странности. Примерно, личи си, че някои браншове са лобирали силно и успешно (строителния и фармацевтичния), а други остават назад. Решенията не са най-добрите. Грешка е предложението част от поръчките задължително да се възлагат на подизпълнители. Това не е пазарно. По-добре е да се формулира, че големите поръчки от едно ниво нагоре, задължително се декомпозират на обособени позиции. Този път трябва да се избере, но не става, защото за властта е най-добре някой да получи цялата поръчка и да реши така въпроса с комисионните, а надолу да продължи предоговаряне. Това възлагане трябва да се избегне и да се даде реален шанс на по-малките фирми директно да се договарят, като получават част от поръчката. Затова са нужни обособени позиции. Нужни е още доста неща да се премислят преди влизането на закона в НС.
Жельо Бойчев ЗОП е един от законите, които обхващат цялата икономическа сфера, така че очаквам много сериозна дискусия по него. Все пак говорим само за проект. Има много спорни въпроси и при обсъждането този закон ще претърпи съществени промени. Основният ангажимент в промяната на ЗОП беше в посока на по-голяма прозрачност. Практиката за предварително ясния победител, подаването на критерии в заданието, изпълними само от определен кандидат, трябва да отпадне. Другото е в посока на насърчаване на конкурентоспособността и свободен достъп на по-малки компании до директно възлагане. Все пак не можем да говорим изчерпателно, защото ЗОП е правен от МС. Тепърва той ще стигне до експертите към парламентарните групи. Има доста коментари, доста забележки от групата ни по този вариант. Най-важно е да чуем и съсловните, браншовите организации, както и Сдружението на общините, т.е. хората които в най-голяма степен ползват законопроекта и са били потърпевши в годините от него. Работата предстои.
