През 2013 г. се навършват 1700 г. от повратната точка светът официално да заговори за толерантността, (латински -търпимост, снизходителност, допускане на друго мнение, възгледи, вяра). През твърде далечната от нас 313 г. август Константин I Велики заедно с другия август Валерий Лициний издават така наречения Миланския едикт. Едикт означава указ, постановление, известие. Дали е било като гръм за някои и мехлем за други? – Сигурно. Две години по-рано Римската империя е разтърсена от друг важен документ, който подсказва, че нещата вече няма да останат същите…
През 311 г. император Галерий в Сердика взима епохално решение да се прекратят гоненията срещу християните и да се допусне изповядването на християнската религия. Няколко дни след обявяването на Сердикийския едикт, Галерий умира. Негов приемник става Валерий Лициний…
Векове наред дотогава християните са преследвани, подлагани на жестоки изтезания, отнемано е имуществото им… Едни ликуват. Други се готвят за отпор. Империята се тресе от борби на възгледи, властови апетити… Противниците на новия август Лициний не са малко, но двама са най-яростни претенденти за поста. Естествено, ще ги търсим в най-близкото обкръжение. Единият е Максимин Дая: племенник, сестрин син на Галерий и негов телохранител. Наричат го Дая, Дази, т.е. овчар… Другият претендент е Максенции, сгоден за дъщерята на Галерий - Максимила… Определено, въпреки роднинството, Галерий е имал причини да определи за свой приемник Валерий Лициниан Лициний. Той на свой ред търси съмишленик в лицето на Константин.
Малко или много са две години? - Историците са убедени, че ако нямаше Сердикийски едикт от 311 година, доста по-трудно и по-късно би се появил документ, като Миланският едикт. Указът на августите Константин I Велики и Лициний е обявен неслучайно в Милано, тогава наричан Медиолан. И днес Милано е считан за икономическа столица на Италия. В древността градът също е имал значимо място.
Римската империя е претърпявала какви ли не форми на управление. Когато, например, на власт идва Диоклециан, той решава да раздели властта между четирима управляващи. Периодът (275 – 313 г.), наричан тетрархия, има и четири властови центъра. Един от тях е Медиолан, т.е. Милано. В Сердика се полагат основите на толерантността. В Милано пътят на развитието продължава.
През 2013 г. светът чества 17 века от провъзгласяването на Миланския едикт. В Милано и в Ниш, родния град на Константин I Велики, се провеждат научи форуми, празнични прояви… В Ниш за кулминация на тържествата е определена датата 6 октомври. Градът е само на около 160-170 км от София. Близостта на двата града е не само географска, историческа, но и емоционална. Има я и в думите на Константин Велики: „Сердика е моят Рим”. Днес, от дистанцията на времето, можем по друг начин да оценим как е преминавал и се е развивал Пътят на толерантността.
Туристическите маршрути са отлична възможност за символична разходка из миналото и срещи с личностите, които са го определяли.
