На Коледа 1945 американският военнослужащ Франк Хейостек напъхва едно писъмце в бутилка и я хвърля от борда на самолета си, превозващ военно подразделение. Осем месеца по-късно бутилката е намерена от Бреда О Съливан на един плаж близо до Дингъл, югозападна Ирландия. Той е бил на 21, тя - на 18. Бреда писала на Франк, след това Франк й отговорил и така започнало едно трансатлантическо приятелство. Франк започнал да спестява по 30 долара месечно, за да навести Бреда. Отнело му 6 години, за да събере достатъчно за полет до Ирландия...
Така започва „Най-добрият европейски фичър на 2013 г.“ Казва се „Писмо в бутилка“ (Message in a Bottle), автор: Питър Мълрайън, режисьори, продуценти и звук: Питър Мълрайън и Лайъм О’Браян, продукция на Ирландско радио 1. Със страхотно раказваческо умение тази документална драма представя необикновената история на едно писмо в бутилка и любовната афера между американски войник и ирландска краварка в годините след Втората световна... Програмата има и това, за което всеки документалист копнее – изненадващ и трогващ обрат на финала, се казва в оценката на журито. „Писмо в бутилка“ реставрира любовна история от 50-те години на миналия век с грижливост, деликатност, симпатия и почти неуловимо игриво намигване. Тук има много повече от мечтания неочакван финал, а именно – голяма и сериозна история на разминаването в любовта, образ на епохата с проницателни наблюдения както над манталитета, който сега бихме определили като чаровен, така и над опустошителната сила на тогавашната медийна истерия, която сега бихме определили пак като опустошителна.
Освен наградата „Най-добрият европейски фичър на 2013 г.“ в категорията радиодокументалистика на международния фестивал за радио и телевизия PRIX EUROPA 2013 бе присъдена и наградата “Най-добро европейско радиоразследване за 2013 г.“. Тук същият този екип на Ирландското радио зае второ място с едно впечатляващо разследване със заглавие „Историята на Джихад Джейн“ („The Story of Jihad Jane“) за конспиративно терористично трио от две американки и ирландски гражданин с алжирски произход, които организират убийството на шведския карикатурист Ларс Вилкс и в продължение на месец обитават едностаен апартамент в Уотърфорд, югоизточна Ирландия.
Като прибавим и Голямата награда „Най-добър европейски игрален радиосериал на 2013 г.“ за продукцията „Франциско“ („Francisco“) на малката ирландска радиостанция Ocean FM, която се оказа и дебют на драматурга Донал О’Кели, можем без никакви колебания да заключим:
Тази година ирландците са върхът!
Тази година самата предварителна селекция на PRIX EUROPA е толкова прецизна и строга, че от общо 664 кандидатстващи европейски програми от 252 радио и телевизионни компании до 9-те категории на фестивала са допуснати 199. В резултат на това прослушвателните сесии са изключително интересни и интензивни. Няма слаби програми. Няма програми, които обикновено определяме като интересни, защото нещо в тях, обикновено замисълът, заинтригува, а нещо, обикновено развитието на този замисъл, не се е получило. Летвата започва от Много Силни Програми нагоре, а анализът, дискусията и оценката на много силни програми е благодатен и същевременно изнурителен процес. Логото на PRIX EUROPA е “За качество в излъчването“.
Единствената българска програма, селекционирана от PRIX EUROPA 2013 (nominated for PRIX EUROPA 2013), е епизод 4 „Когато телата загинат“ на българско-финландския документален сериал „Един по-дълъг път до полето на боя“ (автори: Даниела Манолова, Борислав Евлогиев и Сойла Валкама), копродукция на програма „Христо Ботев”, Интернет радио Бинар и YLE, разказващ за пътуването и сраженията на финските лейбгвардейци в България по време на Руско-турската война и рефлексията на тези събития в колективната памет на съвременните финландски родове. Историята за боевете на фините на Балканите, представена в българския фичър, се оказа напълно непозната за стотината участници (жури, наблюдатели и преса) в категорията радиодокументалистика, между които и няколко финландци, и откривателската познавателна стойност на програмата беше обстоятелствено дискутирана. Исландката Елизабет Рагнарсдоттир сподели, че програмата веднага я е „хванала“ и че адмирира лекия нараторски стил, който я „води“ с чувствителността на модерния човек по кървавите баталните сцени на Европа от 19 век и тя с удоволствие и респект следи необикновеното пътуване на скандинавци на юг, без да се препъва в дистанцията във времето. Рикке Хоуд от Норвежкото радио и автор на изключително успешния фичър „Искам да ти кажа нещо“ хареса особено много наличието на сцени в програмата - развитието на идеята чрез проследяване на спонтанно възникнали сцени като във филм за пътуване (road movie), Джорж Кетъридж от Би Би Си, координатор на журито, наблегна на постиженията на програмата по показателя слушаемост, като изтъкна лекото хуманно остроумно присъствие на авторите, а ирландският документалист и дългогодишен участник във фестивала Лайъм О’Брайън завърши анализа си със заключението, че това е най-добрата българска програма, която е слушал, и особено силно оценява това, което документалистите наричат use of the sounds, използване на звука в аудиоразказването.
PRIX EUROPA е не само европейско радио и тв състезание на годината, PRIX EUROPA е стратегия. Многобройните дискусии в отделните категории и съпътстващите специални събития очертават не само състоянието на медиите и състоянието на континента в момента, но и посоките за развитие. Една от тях бе най-точно формулирана в заглавието на семинара „Диверсифицирай или умри” и в съкратен вид представлява огромна удивителна за повишено внимание към функцията и задължението на медиите да представят без изключение всички слоеве на съвременното европейско общество, всички малцинствени в социално и етническо отношение групи, бежанци и имигранти. Радиодокументалистиката и особено радиоразследването е един от жанровете, който поради самата си същност навлиза дълбоко, аналитично и драматично в различни социални среди. Ето защо и най-добрите разследвания за 2013 година в Европа бяха посветени на малцинствени групи като например фичърът „Искам да ти кажа нещо” на Шейда Яханбин и Рике Хоуд, който разказва за революцията, която една иранка в Норвегия трябва да извърши със самата себе си, за да заговори за секс и за сексуалните си проблеми.
Само в Берлин и само в дните на PRIX EUROPA на пръв поглед толкова отдалечени неща като писма в бутилки и принципи на диверсификацията могат да попаднат хармонично в пъзела на особеното сложно усещане за сложната Европа, което е най-близко до усещането при напипване на пулс. Неравномерен, ту затихващ, ту супер възбуден.
