Светите братя Кирил и Методий – от азбуката до съвременната българска идентичност
публикувано на 05.05.10 в 11:46
Снимка: архив
На 11 май Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянобългарската писменост. До средата на XIX век паметта им била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари и Св. Методий на 6 април. През 1863 година 11 май става официален църковен празник – ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България от османско иго празникът става и общоучилищен. През 1969 година честването на Светите братя се разделя на църковно (11 май) и светско(24 май). Днес паметта на солунските братя се почита не само от православните славянски страни, но и от Римокатолическата църква. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
“Светите братя Кирил и Методий са едни от най-почитаните светци в Българската православна църква - казва богословът отец Климент Харизанов от столичния храм “Свето Преображение Господне”: “Църквата ги величае като равноапостоли. Тя оценява изключително високо тяхното непреходно дело като разпространители на християнската вяра. Те са живели през IX век, но онова, което са направили със създаването на азбуката и превеждането на светите библейски книги, е подвиг, надживял вековете. Те имат основна заслуга за това ние днес да се наричаме българи и православни християни. След като създали азбуката и превели светите книги, България изживява своя златен век. Благодарение на тях, Свети Климент Охридски успява да обучи 3500 ученици в град Охрид, а Св. Патриарх Евтимий прави знаменита реформа през 14 век. Това, че сме успели да се запазим като народ през вековете на турското робство и да получим църковна независимост, това се дължи именно на Светите братя Кирил и Методий, на тяхното книжовно мисионерско дело. Тяхната дейност минава под знака на вярата, на светото православие. Делото им не е просто културологично, а мисионерско. Те са просветили славянските народи с учението на Господ Иисус Христос.”
По думите на отец Харизанов IX век е времето на първия сериозен сблъсък между Изтока и Запада и Църквата все още не е била разделена на римокатолическа и православна. Първият, който оказва отпор на домогванията и претенциите на Папа Николай за върховенство и господство над цялата църква, е Свети Патриарх Фотий. Именно той е един от учителите на Константин Философ, получил малко преди смъртта си монашеското име Кирил в прочутата Магнаурска школа. Затова и делото на Светите братя минава под знака на Светото православие. Те отстояват правото на славяните да изповядват християнската вяра на родния си език и побеждават с мъдростта си привържениците на триезичието, казва отец Харизанов: “Действително това е бил един от най-упоритите предразсъдъци на IX век, че Бог може да се слави само на три езика – латински, гръцки и еврейски – допълва той. – Това няма никакво обоснование според църковното учение. Редно е всеки народ да почита Господ на понятен език, да чете Свещеното писание на своя майчин език. Иначе тази безценна съкровищница, завещана от апостолите, щеше да остане заключена и скрита от народите. Затова тяхното дело е изключително напредничаво и прогресивно, защото са отворили очите на славяните за духовните истини на Свещеното писание. Много пъти е говорено за това как Църквата е помогнала на народа ни да се съхрани, но трябва да се каже, че и народът ни е съхранил църквата. Процесът е двустранен, от едната страна църквата е бранила идентичността ни, но от друга българите са пазили своите духовни застъпници в лицето на православната ни църква. Църква и народ се обединявали в едно цяло.”