Димитър Коруджиев е автор на пиесите „Омагьосаният кръг” и „Стаята”, поставени в Театър „София”. „Жертвата” е третата му пиеса, публикувана преди няколко години в сп. „Християнство и култура” и поставена в радиотеатъра от Юри Статков.
Автор е също на романите „Домът на Алма” и „1989”, както и на повестите „Градината с косовете” и „Къща под наем”. „Градината с косовете” е написана през 1983 и предизвиква истинска сензация в литературния живот по онова време. Ето какво казва самия автор за нея: „Аз съм напълно градски човек. Практически нe бях излизал от София. Книгата ми до голяма степен носи очарованието на тази градина. А също така свидетелства за духовната промяна в мен, която съвпадна със смяната на начина ми на живот и която също свързвам с онази градина.
Предполагам, че тъкмо духовната промяна е въздействала тогава така на читателите и е предопределила успеха на книгата. Под духовна промяна имам предвид няколко неща. На първо място - дотогава аз бях за на модерната литература. Която отразява света на подсъзнателното в един силно невротичен и напрегнат план, дори, бих казал, болезнен план. Това мое творческо верую беше най-добре отразено в „Подозрението”, която излезе в края на 70-те години в сп. „Съвременник” и също беше приета с интерес.
Но докато пишех „Градината с косовете”, започнах да осъзнавам, че поне за мен литературата започва да придобива друго измерение. Нещо, което трябва да е спасително за човека. Не да удряме постоянно нови шамари на удавника, а да се помъчим да му помогнем да излезе от водата.
А един текст по никакъв начин не може да постигне спасителната си мисия, ако не е духовен текст, ако не говори на човешкия дух. В „Градината...” има вътрешна свобода, която заразява, която води отвъд дребнавостта, отвъд омразата, отвъд онова, което е чисто земно като проблем. Второ, в нея има някакъв особен оптимизъм и ведрост, без те да са съзнателно търсени. Някаква надежда, която дори не е формулирана конкретно, защото това е художествено произведение, а не философия. Но която действа светло на човека.”
Пиесата му „Жертвата” също въздейства светло върху човека, въпреки че се занимава с един страшен и тежък проблем – в един православен манастир се подготвят бойци, които да защитават християнския свят от злото, друговерците, неправдата. Подготвят се своеобразни християнски камикадзета. Патосът на големия писател - в любовта, във вярата, в Христос няма място за омраза, насилие, страх. Тогава това не е любов, не е вяра, а обикновена диктатура.
В главните роли ще чуем големите актьори Иван Кондов и Наум Шопов.
15 декември от 16.00 часа