Първият следкризисен многогодишен бюджет на Европейския съюз се очаква да бъде одобрен от Европейския парламент днес – след многомесечни спорове за размера му и за начина, по който ще се изразходват парите в условия на повсеместни икономии.
Това е първият в историята на Европейския съюз многогодишен бюджет, който е по-нисък в сравнение с предходния. Кризата, заради която средствата бяха орязвани с близо 4%, наложи и нови правила за отпускане на селскостопанските субсидии, както и на парите за политиката на сближаване, на които разчитат по-бедните страни и региони.
Бюджетът за следващите 7-години е разчетен за плащания на стойност 908 милиарда евро, най-много от тях – близо 38 на сто, ще отидат за селско стопанство, други 34 процента ще бъдат инвестирани в кохезионна политика. За да ги получат обаче отделните страни ще трябва да имат стратегии за развитие на съответните сектори и разчети за очакваните икономически и социални резултати, които после ще отчитат пред Европейската комисия. Нов момент е, че неспазването на фискална дисциплина ще може да се наказва със спиране на част от европейското финансиране. То занапред ще трябва да генерира най-вече икономически растеж и работни места, да подпомага малкия и средния бизнес, да стимулира перспективни отрасли като информационните и комуникационни технологии.
Предвижда се България да получи над 7 милиарда евро.
Част от евродепутатите се съмняват, че бюджет в такъв размер ще осигури нужните инвестиции в растеж и заетост. Той обаче се смята за единствено възможния в следкризисни условия и изненади при днешното грасуване не се очакват.
