От десет години на една къща в село Горно Драглище край Банско има запазено място за некролог. И дойде ли време за посрещане на Коледата и Новата година бай Христо и леля Радка го сменят. На листа е написано името на сина им Георги. С още четирима свои колеги последното, което вижда е камион, който се врязва в базата им в Кербала и избухва.
За бай Христо и съпругата му Радка битката със спомените за загубата след инцидента не е спирала…
Бай Христо, бивш кмет на Горно Драглище, разказва спокойно за патилата си, преживявайки трагедията отново. Съпругата му Радка мълчи. Само слуша, и не желае да повдига темата.
Когато синът на бай Христо заминава за Ирак, има вече и военен опит от Босна и Херцеговина. Има и съпруга, има и дете. На три години. Десет години по – късно дъщеричката му живее при майка си.
Иван Качорин казва за инцидента с брат си Георги, че за десетте години се чувства липсата.
И заради тази липса съветва хората около себе си да бъдат по – внимателни един към друг…
Иван Качорин не съди брат си за избора. Брат ми знаеше, че отива на война. Затова и оправдава желанието му да отиде и да спечели пари…
И до момента обаче почерненото семейство не знае какво се е случило във фаталните декемврийски дни на 2003-та година. Нито братът на Георги, нито баща му са чели нещо повече по докладите от инцидента.
Какво се е случило в Кербала? Отвъд съобщенията и преразказите за влетелия камион – бомба, стрелбата с РПГ-та и минохвъргачки, отвъд преразказите за слабата защита, по съветски тип, както отбелязват западни кореспонденти, няма повече информация. Изпратените от българските военни разследващи излизат доклад, който е достъпен само за президента, премиера и военния министър.
10 години след трагедията, заради спецификата на информацията, или заради друго нещо, Министерството на отбраната отказа на "Хоризонт" да съобщи дори дали части от доклада са били разсекретени.
Десет години, след като е загинал в Ирак, родителите на Георги Качорин не търсят възмездие от отговорните за гибелта на сина им. Бащата Христо Качорин обаче има много въпроси, на които иска да получи отговор…
Липса и огорчение се усещат в думите на роднините на загиналия Георги Качорин. Към командирите, които не са показали през годините и най- елементарното уважение към загиналия боец. Още по – осъдително към военните обаче звучат думите на бай Христо, че ако синът му беше оцелял след Кербала, щеше към този момент, да е един от малцината, които да продължат кариерата си в армията.
Да се радва на вече 14 –годишната си дъщеря и със щастливо семейство пък го вижда брат му Иван
Георги Качорин заминава за Ирак когато е на 29 години. Със солидно военно образование, перспектива да бъде щастлив баща. Инцидентът от 27 – ми декември 2003-та в Кербала прекъсва плановете и отнема живота му. 10 години след трагедията военните не казват повече от нужното. Но тяхното мълчание за истината и виновните е нищо…пред мълчанието на майката на Георги. Което звучи като обвинение.
