Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато гостувахме с екипа на „Повтори фантазията” в град Ловеч ми препоръчаха да поканя и аранжорката на цветя Ваня Георгиева като човек с любопитни спомени от своето детство.
Моите впечатления от Ваня, когато я срещнах са за един уравновесен, цветен и любящ човек, който държи на корена и родината си. Тя разказа пред микрофона за своите детски години и любовта към цветята. От баба си още в детството се научила да разговаря с цветята, да ги милва и обгрижва, за да я даряват с богати цветове и аромат.
Любопитна история сподели за рода си от времето на своите баби и дядовци. Всички те, заедно с младото семейство (нейните родители) обитавали обща къща. Всеки отговарял за определена работа в къщата, на двора и на полето, а парите събирали в обща кутия-касичка. За всичките години на съвместно съжителство трите семейства никога не са имали имотни свади или за пари.
Може би този урок от детството и днес я извисява над битовизма, затова за Ваня е важна и храната на душата - музика, театър, книги, кино...
В края на нашия разговор тя сподели история, която насълзи очите ни:
„В Ловеч има една възрастна дама, която винаги ходи с шармантна капела на главата си. Личи по чертите на лицето й, че е била красавица и е имала вкус, но на стари години е изпаднала в нужда и често рови в кофите за боклук. Веднъж, с неудобство да не я обидя деликатно й предложих купена от мен закуска. Тя не я прие, защото не можеше да я плати. Аз настоях да я вземе, накрая склони. Малко по-късно жената се спря до едно бездомно куче и раздели закуската си с него.”
