Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През далечната 1987 година българските спортисти изкачиха световни върхове и трасираха пътя към Олимпийските игри в Сеул през 1988 година- една от най-успешните олимпиади в историята на българския спорт, със спечелени най-много златни медали. 10 пъти българският химн звуча в олимпийския лагер, а равносметката е 35 медала и 7-мо място за малка, но голяма за световния спорт тогава България, в класацията на държавите по отличия. Постижение, за което вече единствено може да мечтаем, а какво е състоянието на българския спорт днес оставяме без коментар- показват го изявите на спортистите ни на олимпиадата в Лондон`2012...
Да се върнем през далечната 1987 година, когато масовата физкултура и масовият спорт създаваха шампионите и рекордьорите. В седмата републиканска спартакиада по стадиони, зали и площадки се срещаха хиляди младежи и девойки по онова време, в спортно-състезателна дейност бяха ангажирани работещите в заводи и предприятия, селскостопански труженици, провеждаха се масови кросове, щафети, селски, градски и работнически първенства, ученически състезания за покриване на националния физкултурен комплекс "Родина". Дружествата за физкултура и спорт бяха в основата на организирания спорт у нас.
Отборът по футбол на Аграрно-промишления комплекс "Златорожие" село Златен рог, сега Антимово, става републикански селки шампион, а тенесистите на село Иново са втори в страната. За първи път състезатели от видинското спортно дружество "Бдин" стигат до световния връх. Самбистите Васил Соколов при мъжете и Бисер Николов при младежите стават световни шампиони. Голям е международният принос на Видин не само в самбото, но и в леката атлетика, и в кану-каяка. От републикански, международни прояви и участие в национални отбори нашите спортисти завоюват 12 златни, 14 сребърни и 24 бронзови медала.
В почетната книга на шампионите своите имена оставят:
Васил Соколов- спортист на Видин за 1997 година, майстор на спорта по самбо, световен шампион от първенството за мъже в Милано, който години след това отново покорява световния връх, а сега е старши треньор на националния отбор по самбо.
Силното представяне на видиското самбо през тази година се допълва от изявите и на Ивайло Георгиев- републикански шампион за младежи, Емил Еленков- стигнал до престижното пето място при мъжете на държавния шампионат, Румен Шалваров- първенец на страната при юношите старша възраст и Пламен Матейков с третото си място на мъжкото държавно първенство.
Пролетка Войчева- кандидат майстор на спорта по лека атлетика /хвърляне на диск/, републиканска шампионка за девойки, първо място на балканските игри, ІV място на европейското първенство за девойки.
Другата ни изявена атлетка Светла Милчева- също кандидат майстор на спорта, състезава се на 400 м с препятствия и се класира на ІV място на състезанията на международния турнир "Дружба", както и на ІІІ място в щафетата 4 х 400 м.
Сред най-силните канунисти в страната и зад граница се утвърждават Николай Йорданов и двойката Алекси Ангелов и Антонио Вълчев, които стават републикански шампиони при юношите на двуместно кану. Радва с изявите си младият боксьор Божидар Иванов, който става шампион при юношите старша възраст.
Големите успехи, които бяха постигнати през 1987 година, са свързани с имената на нашите добри специалисти- треньоритеПламен Милчев /самбо/, който продължава да изписва със златни букви историята на видинското самбо; Емил Владимиров и Йордан Живков /лека атлетика/; Стефан Иванов и Стефан Илиев /кану-каяк/; Любен Маринов /бокс/.