Без радио не може!

Така изглежда един от малкото оцелели стари високоговорители, от който преди много години по села и градове звучаха по цял ден програмите на Българското национално радио. Високоговорителят от снимката и сега може да се види на едно от кръстовищата във видинското село Ново село.

Снимка: Ваня Минева

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника'' от 13.02.2014

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес е Световният ден на радиото. На 13 Февруари през 1946 година за първи път "гласът" на Обединените нации прозвучава в ефира на радиото на ООН. По-късно по инициатива на ЮНЕСКО, датата 13 февруари е приета и се отбелязва по цялата планета като Световен ден на радиото.

Един любопитен пример за значението на радиото, за доверието в радиото и авторитета на радиопублицистиката намериме в съвременната мемоарна литература. В предговора на книгата си "Втората световна война в моите спомени", 97-годишният Петър Аврамов включва сред основните си мотиви да напише книгата следния факт:

"Моето решение да се захвана с тази нелека задача се основава на обстоятелството, че преживях годините на войната в моето родно село Копривлен, Гоцеделчевско, в ежедневно следене хода на войната по радиостанциите."

В разговор с Ваня Минева авторът Петър Аврамов споделя още: "Радио Москва бяха по-сдържани, когато говореха за развоя на събитията. Официалното немско радио не спираше да хвали... А позицията на Лондон бе да се казват само изпитани истини. Така предаваха от Лондон- всичко изпитано и без хвалебствия."

Ретро радио

Всичко да бъде изпитано и без хвалебствия- това е оценката за обективност на 97-годишния публицист. Една препоръка, която и днес остава полезна за работещите в медиите.

Може ли светът без радио днес- отговор на този въпрос потърсиха из Българския Северозапад колегите Светлана Стоенелова, Лилия Димитрова и Жоро Александров.

"Без радио не мога. Според мен радиото е най-достъпната медия. Аз съм шофьор на товарно такси и радиото ми работи по цял ден непрекъснато- на станцията на Радио ВИДИН", твърди Стефан Първанов, който часове наред ежедневно е зад волана.

"Радиото е моят прозорец към света. А откакто съм с увредено зрение- радиото е и моите очи към света. С него ставам, с него лягам. Всичко, което става във Видин, в нашия регион, в България и Света, радиото ми дава пълна и навременна информация. За мен светът не може без радио. Радиото е най-доброто средство за информация", споделя Христо Христов-Хари.

Модерното радио

"Радиото е Родина за хората, които са извън България. От 30 години живея в Австрия и без радио не мога. Така получавам новини от България и нашата хубава музика"- твърди Илиян Лучин.

"За мен радиото е скъп приятел в мигове на отмора. Не мога да си представя пътуването с автомобил без радио! Радиото ми дава полезна информация, подарява ми хубава музика и добро настроение. А за хората зад граница радиото е една утеха, то ги свързва с родния край, носи им аромата на българското", казва Зоя Младенова.

"Светът без всичко може, но без радио не може. Радиото е магията в мен. То е животът ми", категорична е Янка Маринова, работила в Радиовъзел "Видин" повече от 30 години.
"Радиото е една от първите масови медии и ще си остане вечно. ...Радиото е медията, която най-бързо стига до най-много хора. ...Радио се слуша навсякъде. Радиото е събеседник, компания, източник на информация"- убедени са врачани.

Без радио не могат и в Берковица- признават пред Петя Генова приятели на Радио Видин от туристическото градче под Ком.

Оказва се, че най-старата ефирна медия стабилно пази своите позиции на абсолютен авторитет по отношение на точността и навременността на информиране. При това без да губи и ролята си на приятел и събеседник, който чрез избора на подходяща музика дискретно балансира нашите добри, и не толкова добри настроения.
Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!