През тази година се навършват 40 години от началото на електронната музика в България и създаването в Българското национално радио на първото студио за електронна музика през 1974 година.
Предисторията на електронната музика започва една година по-рано и е свързана с тема, застъпена в материали на Националния политехнически музей. През 1973 г. в Техническия университет Симо Лазаров защитава дипломна работа и създава електронен орган за музикални изпълнения, чийто непознат дотогава електронен звук впечатлява аудиториите. През следващата година Симо Лазаров вече работи в Българското национално радио и с огромната подкрепа на тогавашното ръководство се създава първото в България студио за електронна музика.
Ето какво разказва проф. д-р Симо Лазаров – завеждащ Студиото за електронна музика при БНР от 1974 до 1999 г.:
Нечувано – но факт! Когато през тези години в българските музикални терминологични речници се пише, че „... електронната музика се явява дехуманизирано изкуство, създадено и контролирано само от интелекта. Тази програма на електронната музика определя и нейната философска същност на дълбока антихуманна и реакционна проява в буржоазната идеология” студиото за електронна музика към БНР функционира активно, оборудвано с такава мощна апаратура – какъвто е синтезатора Синти 100, с който синтезатор разполагат само радиото в Белград и подобно студио в Лондон.
Днес голяма част от продукцията на Студиото за електронна музика при БНР се намира по архиви, фонотеки, филмотеки, дискотеки, CD-теки и кой знае къде още. Още по-голямата част е отлетяла отдавна в ефира – за радост. Защото началото – когато едно ново изкуство си пробива път е много трудно и е необходимо неговото популяризиране.
Излишно е да споменавам, че за това – електронната музика – в различните й превъплъщения – да намери своето място в радиоефира заслуга имат всички тогавашни радиоработници – от инженерите и техниците до музикалните редактори, тонрежисьори и музиканти, журналисти, технически сътрудници, които подкрепят тази дейност – до слушателите, които намираха начин да изразят своето мнение.
Ако има начин днес да чуем цялата оригинална продукция правена в Студиото за електронна музика при БНР ще ни трябват 5 милиона и 381 520 секунди! Поне такава беше равносметката в отчетите. А времето е в секунди, защото синтезирането на оригинални звуци е трудоемка дейност и поне в началото, когато за синтезирането със синтезатора Синти 100 на 20-30 секунди полезен звук бяха необходими два работни дни.
В тази равносметка не могат да влязат многото творчески терзания, времето за разговори, обмяна на мисли, идеи, творчески спорове, които дават цялостния облик на един творчески процес. Още повече когато човек има чувството, че е първи, че трябва да се създават нови критерии за българския слушател за нещо ново, нечувано до момента.
И звуците, създавани в тези студия имаха уникални качества и ставаха за първи път достояние на слушателите.
Трябваше много да се учи, да се създават нови умения за работа, да се поеме отговорността за създаване на нова звукова школа, която да направи лесен достъпа на всеки музикант, композитор и музикален редактор до сложната апаратура. Едва ли бихме могли да изброим творците, които в началото плахо, а впоследствие – уверено работеха и създаваха нови звуци, композиции и ефекти.
Днес – 40 години по-късно нещата стоят съвсем различно. Всеки може да продуцира със собствения си компютър каквото си иска. Критериите за звук са коренно променени. Всеки слушател има свое усещане и предпочитания за звук, който трябва да изразява идеите и посланията на твореца.
... А историята остава.
На моите слушатели и публика, които са с мен през тези години, сърдечно Благодаря.
Концертът, по повод годишнината от началото на електронната музика в България, ще се състои на 14 март, петък, от 19.30 часа в Първо студио на БНР.
Вход свободен.
