''Вила мома, Лазаре'' - песен за Лазаровден. Изпълняват Калинка Згурова и Руска Недялкова, съпровод ОНМ на БНР, обработка Стефан Кънев.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Тук ни казаха, Лазаре, мома убава. Мома убава, Лазаре, мома гиздава. Ку не е годена, Лазаре, да я годиме, На Гергьовден, Лазаре, с шаро агне“
Лазаровден е празник на момичетата. Лазарките пеят песни, с които да извикат щастието и добрата реколта.Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - шест от тях, две групи по три, наречени "поялици", пеят по домовете, други шест - също "поялици" (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици" играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците", пеещи по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки". Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло (взето от невести): сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. "Шеталиците" носят кърпи "кланячки", с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача. Лазариците играят танца си в кръг в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат накуп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен. На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите. Интересното за този обичай в банския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките. В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома, приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължително се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца, които се боядисват по Великден. На този ден се яде в някои краища на България яйченик. Прави се продълговата пита, изтънена в двата края вретенообразно. В средата на яйченика се поставя сурово бяло яйце, отгоре се покрива, кръстосват се две ленти от тесто и се опичат. Изяжда се от всички в къщи, като най-напред се дава на невестата, за да се излюпят много и все женски пилета. Абсолютно било забранено да се пеят песните за Лазаровден след празника, защото това можело да се отрази зле на лазарките и те да погрознеят така, че никой момък да не ги иска.Смятало се е също така, че песните, които се пеят на Лазаровден, освен че са гаранция за здраве, щастие и берекет, предпазват от природни бедствия като градушка, които биха могли да се отразят зле на реколтата. На Лазаровден е задължително да се откъснат върбови клонки, за да се украси с тях дома на следващия ден - Цветница. На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздават кравайчета, равни на броя на починалите в дома. В нощта срещу Цветница се палят огньове на гробовете на починалите близки. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай и жито.Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Обредни ритуала свързани с него освен лазаруване са и избиране на кумица, кумичене и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на Св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар, Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества. На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим. На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лъчо, Лъчезар и др.